Защо плачеш за такъв мъж?

1/20/2017



"Да обичаме и да бъдем обичани е най-естественото нещо на света."

Той e просто лош навик, от който можеш да се отървеш като от кал по подметките на обувките. Като гризане на кожичките около ноктите. Като сучене на косата. Като пукане на ставите на пръстите. Трябват ти само 21 дена. За толкова време се изгражда нов навик. И се премахва стар!

Измислил си е причина да се разделите? И тези измишльотини са му били достатъчни, за да спи с друга жена. По дяволите! И това докато ти обяснява, че те обича, че постоянно мисли за теб... Или още по-лошо - тръгнал си е без обяснения, оставяйки те на острите зъби на собствените ти въпроси и самообвинения.

Плачеш!

Плачеш сутрин, криейки се зад монитора на компютъра си.

Плачеш на обяд, докато преглъщаш топлата пилешка супа.

Плачен вечер, докато се тътриш по тротоара, изморена от работа.

Защо плачеш за такъв мъж?

Ако плачеш, би трябвало да е за някой, който го заслужава. Женските сълзите не са новото божоле, че да се леят по брадички, в чаши и из улиците. Те са прекалено ценни, за да се проливат за някой, който не може да оцени - и теб, и тях.

Мисълта за него ще се провира в съзнанието ти като досадната миризма от съседа отдолу, който (пак!) готви риба. На 3-ия ден ще се чувстваш много по-добре. Ще имаш цялото време на света. Ще си го спомняш все по-рядко. Дръж го далеч от съзнанието си, както държиш далеч ръцете си от нещата, които ти напомнят за него - бутилката изпито вино, подарените бижута...

На 14-ия ден провокирай себе си и виж докъде си стигнала в преодоляването. Гледай негова снимка. Пак се появява онова тягостно усещане в стомаха, нали? Не си готова.

Пий вино.
Купувай си нови дрехи.
Плачи.
Глади.
Къпи се.
Чети.
Пиши.
Не сваляй слушалките от ушите си, дори ушните ти миди да заприличат на музикални ноти...

Лесно е да кажеш край - трудни са дните след края! 

На 19-ия ден се опитай да си спомниш на коя страна падаше косата му, ако не си сложи гел; коя вежда си вдига по-високо, когато се усмихне. Помниш, разбира се! 

Този текст не е някаква панацея (колкото и да ти се иска). Този текст просто ще ти каже неща, които знаеш, но си забравила да увеличиш звука им достатъчно, за да ги чуеш.


Ще помниш всяка негова трапчинка и миризма, и то дълго време. И това е толкова нормално, колкото е нормално да си измиеш зъбите сутрин. По-важното е, спомняйки си, тези неща да предизвикват у теб колкото се може по-малко тъга и съжаление. Това, което сте имали двамата, е част от живота ти. Ти не си картоф! И няма толкова голям и остър нож, с който да остържеш миналото си като кора и кълнове, и да го изхвърлиш на боклука! 

На 21-ия ден може да се напиеш. По-здравословният вариант е да си подстрижеш косата. Жените обикновено така скъсваме с миналото и поставяме ново начало. Не че се получава! Просто природата ни изисква да направим някакъв (магически) ритуал, с който да затворим цикъла. И ние, нали сме си чародейки, го правим - с час за фризьор, вместо с крило от прилеп.

Стигнеш ли до тук, имаш три пътя. Можеш да се правиш, че нищо не е станало - да се загубиш в купони, секс за една вечер и водка без лед. Можеш да продължиш да упорстваш и да риеш в миналото като сляпа къртица в тунел, който води към находище с природен газ. Можеш и да осъзнаеш, че промените са част от живота ни и са едно от най-хубавите му неща. Ти носиш ли постоянно светлосиня рокля? А ходиш ли денонощно на иглени токчета? Сваляш ли дългите обеци със смарагдите? Разплиташ ли косата си? А кога за последно беше на 17? Промяната не я носи куриер, няма сезонни намаления за нея, не е на дъното на чашата с чай, нито някъде около нас. Жената е сбор от промени - толкова хаотичeн, че съвършен!

53-ти ден! Да питам ли как си?

You Might Also Like

0 коментара

Instagram

Subscribe