Никое щастие не пада от небето просто така. Дори да е лайно от птица!

12/28/2017

Растем постоянно. Всяка секунда, всеки час, всеки ден... И ако в това константно време не научаваме по нещо ново и не ставаме с всяка секунда, с всеки час, с всеки ден с по-високо съзнание, това си е чисто пилеене на време! Няма да правя ретроспекция на 2017, нищо обещания за 2018. Няма и да тропам с крак, заканвайки се, че от януари тръгвам на фитнес. Това всеки го може. Аз се научих да мога друго - да приемам и да раста. Ей сега си вадя заплетения шал от случки и мисли и го разглеждам бримка по бримка... Всичко, което се случва, което ни дава съдбата, вселената, продавачката в магазина дори, идва в живота ни с цел и причина. Обстоятелствата, светлините, вятърът в този така красив Млечен път са така подредени, че точно на теб днес да се случи да се спънеш, да паднеш, да прокърви коляното ти... Защото... Ето тук идва най-интересното. След защото. Много е лесно да изпсуваш, да се обявиш за нещастник, за карък, за човек без късмет, но всъщност дори в това обувката ти да закачи камъка и да се озовеш върху асфалта си има причина. Трудностите са една от най-питателните храни за душата. Когато си достатъчно осъзнат, разбираш, че те идват, за да те направят още по-голям, още по човек. Често си седим, депресирани и ядосани, защото така е по-лесно. За да си щастлив, трябва да поработиш! Никое щастие не пада от небето просто така. Дори да е лайно от птица! Ми тази птица е търсила храна преди това, кълвала е, плашила се е, литнала е пак... За да го цвъкне лайното, то да падне на раомото ти и ти да си кажеш – „На късмет е!“. Значи – потруди се и ти за своето щастие! Дай си нещо отгоре, и за себе си и за хората около теб. Често си седим депресирани и ядосани, защото така е по-лесно. За да си щастлив, трябва да поработиш! Никое щастие не пада от небето просто така. Дори да е лайно от птица! Ми тази птица е търсила храна преди това, кълвала е, плашила се е, литнала е пак... За да го цвъкне лайното, то да падне на раомото ти и ти да си кажеш – „На късмет е!“. Значи – потруди се и ти за своето щастие! Дай си нещо отгоре, и за себе си и за хората около теб. В края на всеки ден трябва да се запитаме – какво повече от знанието да брои, да познава цветовете и да държи вилица дадох на детето ти. Какво повече от нужното, определено му от учебници, помагала и педиатри за годините си, надгради днес, защото аз му го (по)казах. И всеки ден трябва да има по нещо отгоре! Трохичка, стъпка на мравка, нещо... Нещо, което СЕГА ще дърпа крилете му напред, а В БЪДЕЩЕ ще го придърпа назад, за да си спомни корените и всичко безрезервно дадено. Не че можем да дадем всичко. Не. Винаги нещо малко ще ни липсва... Имаме любов – нямаме страст. Имаме прекрасна коса – нямаме никакъв бюст. Имаме спокойствие – нямаме пари. Имаме вино - нямаме тирбушон. Имаме време – нямаме човек. Обаче точно тези липси са като несресаните коси. Гладките са хубави.... но скучни. С тях никой няма да те забележи, никой няма да те запомни... Точно липсите показват какво всъщност имаш. Алоооо, имаш вино! Все ще намериш как да го отвориш, дори без тирбушон! Липсата понякога е най-доброто, което можеш да си причиниш. Особено когато става дума да замълчиш, да липсва обидната дума, да почувстваш чувствата на човека отсреща, преди отново да наложим собственото си его върху него. Преди да кажем нещо на някого, трябва да помислим как бихме се почувствал самите ние, ако чуем тези думи. Ако не ни хареса усещането – да си помълчим. Преди да направим нещо, преди да се нацупим, преди да обвиним е добре за миг да пъхнем краката си в обувките на човека отсреща и да видим света с неговите очи. Абсолютно всичко на тоя свят има своето обяснение. И това, че ние не го знаем, не значи, че то не същестува. Ако само за миг овладеем поривите си да нагрубим, да обидим, да блокираме някого във Facebook, да затръшенм вратата, да ударим шамар, да кажем „До тук беше!“, твърде вероятно е да постигнем повече, да бъдем по-добре. Може да си обиден, ядосан, а може да си разбран и благодарен. Кое е твоето? Кой е твоят избор? Във всеки един ден трябва да си съвсем наясно как искаш да го живееш. Да избереш. Така ли е, както го живееш в момента? Това ли е, което искаш да правиш? Там ли си, където искаш да бъдеш? С него ли си, когото искаш да прегръщаш? Защото вечността е вечна, но животът е един! И си е твой. Пишеш си го от вдишването, когато не ти достига кислород от щастие или мъка, до последния издишан сън. Живееш цял живот със себе си. Затова и най-добрата инвестиция е инвестицията в себе си. Вино, време, книга, психотерапевт, серум против бръчки, влак, секс, злато, пръстен с диаманти, градина, кокошки, дете... Учудващо е, че най-трудно правим нещата, които самите ние трябва да си доставим, за да бъдем щастливи. Може би защото е по-лесно да обвиняваме, отколкото да правим; да стоим в собствената си локва, отколкото да се преместим. А ако нещо не ни харесва, това е най-лесното – да се преместим, да излезем от филма. Не си дърво, нито камък. Движението е твоето предимство. Мисълта е това, което води стъпките ти. Любовта им дава тежест. Любовта. Най-важното. Едно сърце, пълно със сърца. П. С. Погледнах ги после - болднатите. Моите 7 ключови думи за 2018

You Might Also Like

0 коментара

Instagram

Subscribe