На жената ѝ трябва въгленче и тя ще запали света (ти)!

10/15/2017



Жената е масло, филийка с конфитюр... Топи се, когато я държат топли ръце.

Жената е есен - тиха, дъждовна, страстна, червена, плачеща, сняг през октомври, галещо следобедно слънце...

Жената има нужда да е бъбрива, да плаче, да бъде изслушвана, да си търпелив с колебанията й...

Но жената може да е лед. Твърда, коварна, непредвидима, смразяваща, крайна, режеща. Когато усети, че не сте двама, че си един, макар в двойка. Че можеш да си тръгнеш от масата и да я оставиш сама с чашата й с вино.

Тя ще допие виното...

Ще остави само една глътка на дъното. Най-горчивата. Няма нужда от нея. В душата й е загорчало. Душата й се е назъбила, втвърдила, защото ти не живееш за двама. Ти си его-ист.

Чуй песента на върхарите - свирят ветрове, острят камъни. Опитват със сила. Сила, с която чупят скали, събарят дървета, сцепват канари. Студеното затваря, опакова и отделя. После изгрява слънцето. Топло, жълто, благо... Гали и с тази си благост разтваря. Под доброто и топлото всичко поддава, всичко цъфти. Под разбиращото, подхранващото, знаещото, милващото...

На жената ѝ трябва въгленче и тя ще запали света (ти)! 

Оставиш ли го да изстине, ще задуха по върхарите.
Защото в женската душа живеят 100 жени. С душа!

Тя може да е с лешникови очи, да обича да кърми, да глади и да обръща горещи палачинки с ръце. Станеш и тръгнеш ли си... Става и тя. Става страшна.

Зад лешниковите й очи горят искри на змеица.
Гладещите ръце могат да удрят.
Гръдта кърми, но от нея идват и най-силните проклятия. 


Стани и я остави само ако никога повече не мислиш да се връщаш.

2 е цяло число! Кой си ти, че да разваляш любовната математика?!

You Might Also Like

0 коментара

Instagram

Subscribe