Днешният ден е вреден!
Идват ти в повече червените полиестерни прашки made in China и жалните физиономии на мъжете, които на прибиране от работа, купуват шоколад от хранителния магазин, за да не е без 'ич.
Прилошава ти от хилядите убити цветя, с които силният пол се опитва да демонстрира хормоналния дисбаланс, който жените предизвикват у тях.
Леко ти се повдига и от твърдението на еманципирани жени, тръбящи "Свети Валентин е всеки ден!". Ми, не - не е! Земното кълбо се върти, часовниковите стрелки се местят, побутваме квадратчето на календара с палец и всичко се променя. И добре че е така! Защото никой не иска да залепне, да затъне, да забоксува в едно и също и да се мумифицира от скука и еднообразие.
За да я разбереш любовта, трябва да си имал поне една раздяла.
За да ти е цяло сърцето, трябва поне веднъж да е чупено!
Любовта има различни имена. Наричайте я както искате - буркан с лютеница, бенка на ръката, като на мама, влага в очите, готвене на топла пилешка супа, още дърва в печката, за да ти е топло, страстен секс, който кипи в главата ти месец след това, закопчаване на последното копче на палтото, на прегръдка, от която не искаш да се разкопчаеш... Любовта си е любов - място за горене, за любопитство, за страст, за научаване на повече неща за себе си и за другия.
Не искам да разбирам от математика, защото там не се приема за вярно, че 1+1=1. Но ако прави 2 - не е добре.
Не искам да знам какво е Свети Валентин! Искам просто да обичам.
0 Коментари