Промяната - 10-седмично предизвикателство за по-прибран корем

4/10/2017


Пропуснала съм да си купя и нося толкова хубави дрехи...
За сметка на това са ми отстъпвали мястото за бременни в трамвая, когато вече не бях бременна!

Пропуснала съм да изпия толкова втори бири...
За сметка на това всеки път съм си гълтала корема, когато отивам в тоалетната на заведението!

Пропуснала съм да имам самочувствието на красивите момичета...
За сметка на това съм се притеснявала от погледите към мен, докато съм по бански на плажа!

И това заради корема.
Генетична обусловеност, промяна, случила се във времето, неправилно хранене или друго, но е факт, че някъде в студентските ми години видът му започна да ме притеснява. Не беше плоскияt и стегнат корем, който имат повечето момичета на тази възраст, а едно закръглено шкембаче, което изпъква по странен начин на фона на общата ми слабост.

Опитах с традиционното, което правят повечето хора, които искат стегнат корем и хубаво тяло - коремни преси и вдигане на крака от лег. Дори мисля, че за известно време имах някакъв успех. След раждането тръгнах на фитнес с персонален треньор, на когото споделих върху какво точно бих искала да поработим малко по-концентрирано. Kаза ми, че коремът, дупето и горната част на ръцете били слабите места на всички жени, така че нищо ново при мен. Докато накрая открих Ваня Висарионова от fitbabyhotmama. Прочетох в блога й за едно предизвикателство, наречено "Не на диастазата". Това, което виждах на снимките, които показваха момичетата преди промяната,  доста приличаше на това, което виждах аз самата в огледалото.

Значи можело!?

Бях изключително впечатлена от първата ми индивидуална тренировка с Ваня. Отне й точно 1 минута, за да промени позицията на стъпалата ми, да измести центъра на тежестта, да ми покаже как се разтяга прасеца, за да видя аз в огледалото как коремът ми се скрива. Тази гадина, която ме тормози цял живот, изчезна само с няколко намествания! Но трябва да знаеш кое и как да пипнеш! Мисля, че точно това ме накара да разбера, че Ваня е моят човек и че с нея ще успея да се реша проблема.

Така се включих в 10-седмичното предизвикателство

Всяка неделя получавахме видео с едно упражнение (като понякога бяха и повече от едно). Клипчетата бяха много подробни - как да заставаме, как да не заставаме, кога се диша/издишва, какви грешки може да допуснем, за какво да внимаваме и т.н.

Изключително се радвам, че ентусиазмът ми от първата среща, се запази до края на предизвикателството. Включих и две посещения за тренировки в залата на Ваня. Действат ми изключително мотивиращо, чувствам се силна, енергична, зареждам се със сила. Чувствам, че мога да направя всичко! Усещам, че всеки път ставам с една капчица по-силна. За справка - усукванията с тежести в началото правех с пудовка от 3 кг, а в момента я правя с 10.

Не мислех и че ще успея да правя "Тик-так" - упражнение, при което увисваш на греда и движиш тялото си вляво и в дясно. Изникваше ми срамният спомен от 5 клас, когато в час по физическо ни слагаха на високата успоредка да се набираме и аз просто си висях, неспособна да направя каквото и да било друго. Сега не само мога да премествам тялото си, но и упражнението ми е изключително приятно. Често вися по дървета и детски катерушки, когато сме на детските площадки с Дария.

По средата на предизвикателството направих и 1 седмица житен режим. Пет дена ядях по 100 г попарен лимец, 3 ябълки и 3 орехи на ден. В тази комбинация коремът ми за първи път беше нещото, заради което се оглеждах в огледалото. Точно такъв, какъвто винаги съм искала да бъде - равен, стегнат и секси. Но не може цял живот да ям по 100 г жито дневно, нали?!

Целта не ми е била да свалям килограми, а просто тези, които имам, да са балансирани по тялото.
Целта не ми е била да стана с ясно изразен релеф и да стържа сирене на плочките си, да се сдобия с естествени форми, а мускулите да се стегнат.

За плосък корем - правилна стойка, позиция на таза, стъпала

"И това ли е важно?"
- попита една приятелка, когато й казах, че за хубавия корем е от особено значение как е стъпила на земята. Странно, нали? Но всъщност много логично. Тялото е като сграда. Ако в основата й има грешка, няма как да очакваме на горните етажи нещата да са правилни. От неправилното насочване на стъпалата, позициониране на колената и таза следва и промяна в корема и гръдния кош. Като деца ходенето е нещо съвсем естествено за нас, но с възрастта и с промените, които сами правим със себе си - носене на високи токчета, тесни обувки, продължително седене, застояване в една поза и т.н. някак сами "бягаме" от естественото. Ваня следва принципите на ресторативното движение  - цялостна система за възстановяването на естествените функции на организма в неестествена среда.

Успоредно със спорта вървеше и кулинарното предизвикателство, водено от Маги Пашова. Познавам я отдавна и абсолютно мога да кажа, че се доверявам на съветите й в тази област.

Хранителните добавки, които Маги препоръча, успяха да тушират друг проблем - подуване, тежест и газове в стомаха след хранене. До този момент гледах на хапчетата и прахчетата в буркани просто като на "храна" за културисти. Всъщност изобщо не е така. Като започнем от пробиотиците, които могат да оптимизират флората, до протеините на прах, които не е задължително да са съдържат химии, всичко това е една добра основа за промяна отвътре.

Открих полезните и вкусни зелени храни. Започнах да ставам в 6 часа, за да си приготвям омлет с леко задушен спанак и броколи. Зелените сокове също станаха част от ежедневието ми. Редовно учудвах продавачите в малките магазинчета около работата ми, като вместо традиционно купувания фреш от портокал, исках такъв от магданоз и краставици. Докато един ден не се плеснах по челото, спомняйки си, че вкъщи имаме дъвчаща сокоизтисквачка и така започнах да си цедя зеленолистни сама, което със сигурност е по-добрият вариант.

Знаете ли, че може да проверите дали тялото ви произвежда достатъчно стомашна киселина с един лесен тест със сода? Или че маринованият джинджифил е много добър за храносмилането? И аз не знаех. Вече знам :)

Какво ме затрудни?

На ден трябва да правим по 10 000 крачки (казвам трябва, а не трябваше, защото в момента участвам във втората част на предизвикателството и продължавам да правя тези неща). Ходенето не е много, нито изморително, проблемът е липсата на време. При одобра организация обаче, човек винаги може да намери начин да ги извърви. Съвсем целенасочено започнах да избирам по-дълги маршрути, да ходя по задачки в обедната почивка и съвсем целенасочено да се разхождам без посока. Виждайки колко малко е отчело приложението на телефона, което ми брои крачките, можем да разберем как реално се обездвижваме с работата в офиса. И у дома не сядаме, но придвижването от стая в стая, и стоенето край печката не се брои за такъв тип активност.

Малко трудно влязох в ритъм с тренировки два пъти седмично - или изникваше ангажимент, или някой се разболяваше. Влезе ли веднъж човек в график обаче, после чувства сериозна липса, ако му се наложи да пропусне.

Лицеви опори с прибрани лакти, упражнението на Нефертити за тънка талия - това бяха двете физически предизвикателства, които продължават да изпитват нервите и мускулите ми.

Резултатите





- видимо по-стегнат корем
- видимо подобрена стойка
- изравнени рамене
- намаляване на диастазата с повече от 50% (беше 4 см дължина на старта; сега е по-малко от 2 см;)
- по-добра двигателна и хранителна култура
- подобрен общо тонус, мобилност, двигателна активност и гъвкавост



Защо го направих?
Заради мен самата.
Заради момичето, което искам да виждам в огледалото.
Заради момичето, което искам да показвам на околните.


Не искам дрехи на Батман, които да крият изпъкналия ми корем!
Искам рокли на цветя, голи гърбове, дълги сукмани, с които да замитам пода, поли тип молив, ризи, панталони с ниски талии и широки колани с метални катарами...

Не защото трябва, не защото някой ми казва, не защото така съм видяла - а защото искам!

You Might Also Like

0 коментара

Instagram

Subscribe