С Петя Кокудева по ръба на свободата и света

4/04/2017



Седиш си в офиса и уж работиш, а всъщност разцъкваш блогове с красиви снимки и профилите на разни приятели, които се тагват от лагуни, планини и безкрайни пътища пред прашни кемпери. Отваряш екселската таблица, надявайки се, че сама се е наредила. Ми... не, не е! Продължаваш да цъкаш по блоговете...
Мечтаеш си за яко пътешествие, пълна със снимки карта на фотоапарата и препълнен мозък със спомени... Но най-близкото до освобождение, което ще ти се случи, е да стане 17 часа и да си тръгнеш от работа.

Така си тръгва един ден и Петя Кокудева и после 9 месеца обикаля по света от Централна Европа, през Япония и Сингапур, та чак до Нова Зеландия. "Да я питаш как го е направила" - това ме помолиха всички приятели, които разбраха, че имам среща с нея. 

"В момента чета „Магията да твориш” от авторката на „Яж, моли се и обичай”. Авторката говори за това, че не е хубаво творчеството да ти е основна работа. И аз съм стигнала до този извод.  Като че ли най-добрата формула е да имаш работа и да си издържаш изкуството от нея." 

Говорим си с Петя на по чаша кафе, а всъщност явно търся рецептата за свобода.


9 МЕСЕЦА ДВИЖЕНИЕ, КРАСОТА, СТРАХ И ДЪЛБОКО ДИШАЩИ ОЧИ 

Доскоро изплащахме заем за едно таванско помещение. Решихме няколко години да внасяме голяма сума, за да приключим по-бързо. С времето свикнахме една голяма част от нашите пари да ги няма. Преди 2 години заемът свърши и си казахме – защо да харчим тези пари, а да не ги спестим. Ние живеем спестовно. Имаме къща в гората, където обичаме да ходим да садим разни неща. И така постепенно се посъбраха пари.

И двамата с приятеля ми Георги направихме едно и също – взехме си продължителен отпуск от работата. Бяхме решили, че искаме да пътуваме за дълго, защото със стандартните годишни отпуски не можем да се откъснем добре от ежедневието. Тези 1-2 седмици не ти позволяват да си отвориш любопитството към другите неща. 

НЯМА ГОЛЯМА ТАЙНА – СПЕСТЯВАЛИ СМЕ

Може би хората не могат да си представят колко спестовно можеш да живееш на пътуване. Сигурно си мислят, че ще ядат на ресторанти и ще спят в хотели. Ние сме спали на всякакви места, някои от които доста мизерни. Това, да не можеш да се изкъпеш няколко дни, е нещо, което трябва да прегърнеш като случване. Важно е дали го възприемаш като лишение, или като естествена част от пътешествието. 

Има много неудобства – опъваш палатката в буря, студ, сняг, хапят те кърлежи по горите, лос ти мучи и те събужда, влизат ти папагали в палатката посред нощ. Има страшно, има неприятно, има много неочаквани неща, които се случват... Трябва да свикнеш със стабилни дози дискомфорт. Изкарала съм цялото пътуване с един панталон, една рокля и няколко тениски. Трябваше да съм с изключително малко багаж, за да мога да го нося.

Не сме купували никакви сувенири. Върнахме се и разопаковахме раниците за 30 минути. Някои дрехи бяха толкова избелели, че ги изхвърлихме.

ПЛАНИРАНЕТО Е РАЗКОВНИЧЕТО НА ПЪТЕШЕСТВИЕТО

Подобно пътешествие се планира 1-2 години. Ние знаехме къде искаме да идем и се движехме по план. Единствено Нова Зеландия беше непредвидена, но решихме, че щом сме стигнали до Бали, е по-добре да отскочим сега. Твърде близо бяхме до тази иначе отдалечена от България страна, за да я пропуснем.

Почти всеки ден имахме „оперативка” в палатката и обсъждахме къде ще идем, проверявахме дали пътищата са отворени, какъв е транспортът... Във Виетнам сме пътували с т.нар. лежащи автобуси. Представете си най-скапаната маршрутка в България – ето такива са тези автобуси, а седалките им са полегнали.

Интернетът е едно изключително важно перо от бюджета за такова пътешествие. Не можехме да си позволим да разчитаме само на wi-fi. Постоянно ти трябваше интернет в движение - ако объркаш маршрута или изпуснеш влака, трябва да знаеш как и кога да продължиш, случваше се да идем някъде и да не знаем довечера къде ще спим, да не знаем колко струват билетите за дадено място и т. н.

РЕЛСИТЕ „От 9 до 17” СЛЕД ПЪТЕШЕСТВИЕТО

Обичам да работя и не усещам работата си като влизане в релси. Ще бъда в офиса по 6 часа отново, както и преди пътуването. Да обикаляш по света всъщност е и доста уморително. Като ходя на работа, вечер съм по-ведра, отколкото като бях на пътуването. 

Рецепта за свобода може и да няма. Но едно нещо има със сигурност. Всички си имаме свобода. Носим си я вътре в нас. И само ние си решаваме дали да я затрупаме, или да я пуснем да избуява. Като стръкче.

You Might Also Like

0 коментара

Instagram

Subscribe