Ти живи въглени с шепи държалa ли си?

Хората искри се появяват от нищото – непознати или стари познайници, които съвсем случайно засияват един ден пред очите ти в нова светлина. Идват в живота ти, за да те накарат да се разгърнеш. Да лумне не душа, а огън! Да се превърнеш от свита точка в удивителна!

Te умеят да извадят наяве скритите ти таланти, или черти от характера, сили, доброта, винаги са само положителни неща, които дори не знаеш, че притежаваш.

Подпалват чергата ти! Карат те да се чувстваш неземно добре, да докосваш земята само с върховете на пръстите си, докато ходиш (или вече летиш?). Да изпиваш бутилка вино и да мислиш най-трезво. Да мечтаеш и да желаеш да живееш в мечтите си.

И точно когато огънят е лумнал, когато вече не се носиш по течението, а управляваш стихията му, когато малката точка в зеницата се е превърнала в клада, хората искри се оттеглят. И не – не е предателство! Мисля над това от няколко дни...

Човекът искра идва с мисия в живота ти. Идва, за да бъде марката, без която писмото няма да замине... сянката на жена, вградена в къщата... ритникът в задника, без който никой не полита. Появява се, за да научиш много неща за себе си - като жена; като някой, който иска да живее, да гори, а не да съществува; като същество от тази планета, което копнее за най-простичкото – да бъде обичано, да обича, да живее леко и естествено, обичайки.

С хора искри не се живее цял живот. С хора искри не се прави кротко семейство с две деца, куче и двор с дървена ограда. Хората искри не се задържат, те остават. Ти живи въглени с шепи държала ли си?

Хората искри си тръгват в точния момент. Не го осъзнаваш, разбира се. Мъчно ти е. Питаш се защо. Може и да поплачеш. 

Но те са ти дали най-ценото – теб самия! Отворили са очите ти за твоята собствена красота! Запалили са те! Огънят им е в теб. Пусни го, за да имаш въздух. Огънят гори само с кислород.