Моите 9 начина да направя 2019 г. още по-хубава от 2018 г.

12/30/2018


Разликата между 31 декември и 1 януари може да е едно преяждане, но може и да е цяло ново съзнание. Разбираме, че имаме само един живот едва когато започнем да живеем повторно. Тогава, когато краят е начало...

Настъпването на новата година е време за равносметки, обещания и промяна. И ако имаме нужда от граници, било то и илюзорно-времеви, за да започнем новото – защо пък не?! Тръгват ли атлетите на обиколка без сигнал за старт? Потегля ли влакът от гарата, без да е вдигната червената палка? Отговорът е кратък - не. Сигнали за нашия нов житейски маратон също може да има много – изгоряла пръчица бенгалски огън, преместено червено квадратче в календара, разпукване на лилав фойерверк в тъмно януарско небе или циганско сурвакане в деня на Куция Васил.


Благодаря на 2018 за всичко, което беше и не беше!
Имам приятелка, която завършва всеки свой ден с написване на благодарности към това, което й се е случило в изминалите часове. Добра практика, защото така се съсредоточаваме върху хубавото и доброто, което ни се с случило, и което понякога пропускаме с престъпна лекота. Благодарността е като генофонд - най-добрата основа, която можеш да положиш за това, което предстои да ти се случи.

Ще обичам себе си. Много. И  не, това не е егоизъм!
Колко пъти сте правили нещо, което не искате и не ви харесва особено? И колко пъти сте го правили, за да не разочаровате някого, за да му угодите, да му е добре, за да си мисли хубави неща за вас, да си каже „ей, каква добра жена/майка/съпруга/снаха/колежка/приятелка!“? Ако „Хайде, от мен да мине и този път“ беше сериал, щеше да е с повече серии от „Дързост и красота“ дори. Всяко, направено през свободната ни воля действие, е рана за емоциите и тялото ни. Травма, чиято сила и дълбочина идва най-вече от това, че си я причиняваме самите ние. Да поспрем за малко. Да завъртим очи, да вдишаме дълбоко, да си накиснем краката в гореща вода с морска сол, ако трябва дори. Но да спрем да ръгаме сами себе си в паласките с тази бодлива пръчка!
Обичам всичките си роднини и приятели, но колкото и да са ми близки, има един човек, който ще е цял живот с мен – аз самата! И този човек заслужава да го обичам и уважавам. Заслужава любов, въздух, почивка. Заслужава също страсти и туптене. Заслужава музика и поезия. Всъщност заслужава всичко, което си пожелае!

Искам си секса!

Един от последните пъти, когато правих секс, плаках. Плаках, защото това бяха едни кошмарни минути, в които се задушавах от тази близост, не получавах това, което исках, не желаех да нараня човека, с когото бях, а цялото това преглъщане, свиване, преиначаване и игра на „това не съм аз“ е по-силна от отрова от татул в спанака и яйца с фипронил, взети заедно.

Казват, че средната продължителност на сексуалния акт е 7 минути. Не съм засичала. Заета съм с други неща по това време – да изпитвам удоволствие или пък да рева, както вече написах. Но откъдето и да го погледнеш, 7 минути е твърде малко. Не защото съм егоист или пък сексуален маниак. Но, за бога, това удовлствие заслужава да е повече! Ако седнете с приятелка да пиете кафе, ще изкарате много повече от 7 минути. Ако четете приказка на детето си вечер, ще е повече от 7 минути. Бързият ми душ сутрин е по-дълъг от 7 минути дори. Искам да правя секс с желание и страст. Аз съм жена и това е важно за мен.

Промяната ще си намери своя ритъм

Голяма пропаст не се прескача на два пъти. Трябва да се засилиш и да направиш един голям скок. Една голяма промяна. Но това не е ритъм за всеки. Резонира ли с твоите разбирания, с твоята крачка? Не?! Значи ще направиш така, че по средата да има камък, върху който да стъпиш и да се оттласнеш за втория си скок. Важното е да не оставаш на същия бряг.
Дълго време си мислех, че съм плаха, страхлива, не умея да вземам решения и да действам. Истината е, че ритъмът ми е различен от този на много други хора. Осъзнавайки това нещо, всъщност влязох в личната си хармония. Този ритъм не е бавен или бърз, този ритъм е моят ритъм. Когато едно решение се превърне в действие, то освобождава място за случването на нови решения. Но само ако е достатъчно узряло във времето. Удовлетворението от тази метаморфоза е невероятно!

Здраво, стегнато и балансирано тяло – с мен от първия дъх до последния инсулт
През 2018 осъзнах колко важен за мен и живота ми е спортът. Любими са ми тренировките с Ваня и Юри във Fit baby hot mama. Йогата също ми резонира много добре – от прана виняса флоу до сложни асани, изискващи баланс и сила. Със сигурност ще увелича посещенията, ще съм постоянна и ще разнообразявам. Защото тялото ми се чувства добре след всяка една тренировка и практика – по-силно, по-гъвкаво и по-здраво.
Качествената храна също ще е нещо, което ще давам на тялото си. Само така ще мога после и да искам от него. И не на последно място – колкото се може по-далеч от пластмасите. Вече замених пластмасовите кутии за храна със стъклени, еднократни прибори не ползвам, в офиса съм си занесла свои собствени вилица и лъжица, нося си чаша, когато купувам фреш, текстилната торбичка не излиза от чантата ми, за да не вземам найлонови. Предстои да си купя бамбукова чаша и да си ушия малки платнени торбички за пазаруване на плодове и зеленчуци.

Работата – и една супена лъжица отгоре
Да си свършиш добре работата вече не е достатъчно. Когато направиш нещо хубаво – сподели го с околните. Похвали се. Да кудкудякаш не е вредно, ако не е тенденциозно, безпочвено и досадно. Писането на статии със заглавия „10 начина да бъдеш секси звезда в новогодишната нощ“ не са моето нещо. Осъзнавам, че професията ми на автор и редактор на статии има своята социална отговорност. Не мога да застана (или ми е все по-трудно) зад текстове, гонещи трафик и бърза слава. Когато работя, искам да влагам всичко от себе си – от сърце до знания в правописа. Да пиша с еднакво вълнение както за колики, така и за смяна на зимни гуми.
Личните дела, от които могат да се изкарват пари, също са с приоритет. Философията ми е следната - държавата нищо не ми дължи. И тази възраст, така хубаво наречена от Карлсон от покрива –„в разцвета на силите си“, трябва да се използва за добро подплатяване на следващата, която няма да е така цветуща.

Щастлива майка означава щастливо дете
Детето ми е моята най-голяма любов. Което е хубаво, защото означава, че имам любов в живота си и тя расте с всеки изминал ден. Буквално и преносно. Две е повече от едно. Но ако едно е плодът на тази връзка – то нека е най-красивият!
През 2019 аз ще бъда още по-щастлива, за да бъде и детето ми по-щастливо.


Щастието е сбор от всички избори, които правим
Щастието е съвкупност от всички направени избори. Избирам да не живея живот на жена, увита в тесто – на топло и приспивно; на уютно в зоната на комфорт, в мекота и бавност, от която всичките ти сетива залепват. Правя избора да не ми лепне. Избирам да не се гуша в лекото и лесното.
Нека се гуши локумът в масленото тесто на арменските сладки!
Нека се гуши бебето в ухаещата на кърма майчина пазва.
Нека...
Аз искам да се протегна, да се разкърша, да тичам, да дишам, да крещя, да го изпия този живот, заедно с утайката му. 

Интуицията е гласът на душата

И през 2019 г. ще си позволявам отново да съм наивна и доверчива. Защото смятам, че хората са добри и трябва да отиваш при всекиго открито. Само така ще съм сигурна, че няма да се превърна в сандък, здраво закован от страх да не бъде разхлопан от чувства.
Ще си позволя отново да ме боли. Защото (клише е, да) по-добър учител от болката няма. Важно е да си научим уроците. А колко пъти ще ги повтаряме зависи само от това колко големи и инатливи глупаци сме.
Ще си позволя отново да се смея. Защото тези бръчки, причинени от смях хич не ги броя. Те са единственият човешко овладян начин да надбягаме времето.
Ще продължа и да вярвам на интуицията си. Защото тя е гласът на душата, а този глас никога не подвежда.

И знаете ли защо всичко, което си пожелаете за 2019 г., ще се сбъдне? Защото на 3 срещу 4 януари ще има звездопад. Така че снабдете се с широко затворени очи и осъзнати желания! И нека всичко ви се сбъдне!

You Might Also Like

8 коментара

  1. Благодаря...Странно и страхотно е да прочетеш мислите си така подредени
    Нека сме шарени и споделени

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хора сме. Обречени сме да се радваме и да страдаме за еднакви неща. Колкото и да сме различни.

      Изтриване
  2. Хубаво е това което сте написала! Фина душа

    ОтговорИзтриване
  3. Толкова ми е близко...Ще ми се да Ви познавам.

    ОтговорИзтриване
  4. Красиво и много вдъхновяващо!

    ОтговорИзтриване

Instagram

Subscribe