#2 Мъжът аналгин




Не защото имаш нужда да го чуеш. А защото е така. И сега ще ти го кажа...
 
После започнаха да подскачат онези 3 точки, които показват, че някой от отсрещната страна пише. Пише, пише дълго... Пише толкова дълго, че изведнъж й се привижда, че първата точка започна да подскача в неравноделен такт, а последната си направи селфи.

Какво ли толкова важно има да й каже? Двамата бяха добри приятели с тънка захарна коричка флирт. Запознаха се преди 20 години. През 17 от тях изобщо нямаха представа дали другият е жив. И когато по случайност се срещнаха отново, всичко беше като преди – леко, забавно, с малко пикантност. Откри у него разбиращия приятел, който имаше достатъчно мъжко у себе си, за да не позволи да го превърнат в кошче за душевни отпадъци. Но същевременно на върха на двата си метра височина той криеше особено чувство за справедливост, с което я перваше през лицето, когато позволеше на някой мъж да се държи с нея не така, както заслужава. Тя, от своя страна, бързо му връщаше топката със саркастична шега, изслушваше го и беше топла. И двамата бяха чудно съчетание от интелигентност, добрина и страст. Толкова чудно, че понякога около тях замирисваше на изгоряло феродо и спирачна течност.

Бяха чистото доказателсвто, че приятелство между мъж и жена може да съществува. Без да са правили секс. Не защото не искаха. В главите и на двамата се беше завихряла тази мисъл. Просто се бяха разминали във времето и така си останаха само с онова, което за много хора е мото в живота – „Ами, ако...”

Всъщност именно сексът ги сближи. Тя беше сама, от онези – най-тъжните самоти. Когато си с някого, но въпреки това сам. Нито съпругът й, нито любовникът успяха да проникнат достатъчно дълбоко в нея (и нямам предвид дължината на маточната шийка). Заровени в дълбочината на собственото си его, в личните си интереси и спокойствие, тези двама мъже откриха у нея това, което самите имаха нужда да видят – добрата съпуга, грижовната майка, забавната жена и любовницата с въображение и малиново сладко в усмивката. Но никога не събраха тези образ в едно, за да видят... жената. Тя му споделяше всички тези болки. Той я изслушваше, понякога отговаряше осъзнато, друг път й пращаше гифче с пикаеща коза. Сега се случваше нещо далеч по-интересно и от двете.

„Ако личният ми статус беше малко по-друг, щях да искам да се виждам с теб при всяка възможност, да те чукам зад всеки ъгъл, във всеки тъмен вход, на всяка седалка на колата ми, в багажника дори (спокойно ВАН карам), във всеки парк, във всяка планина, на всеки плаж на всяко от моретата, в радиус от 600 км. И щеше да е навсякъде. И като казвам навсякъде, вече нямам предвид географски.

Винаги съм искал да правя много секс с теб. Откакто те видях. Просто обожавам ума ти! Искам не просто да изчукам всичките ти отвори. Искам мозъка си да усещаш изчукан от мен. Искам да властвам над теб и да те подчинявам. Искам да виждам в очите ти желание и очакване на следващото нещо, което ще ти причиня. И това е така, защото аз съм добър, мил, любезен, дори отстъпчив и малко смотан на моменти в обществото. Но в тези другите отношения съм звяр. И съм звяр, който не търси жертви. Искам да доминирам над силен характер и ум, какъвто си ти. Смятам, че знаеш и усещаш тези неща. Е, едва ли се досещаш за съвсем всички детайли, които описах, но в общи линии .....

И не знам правилно ли е да ти го казвам. Не знам това ще промени ли общуването ни. Не знам искам ли. Но искам да се чувстваш много обичана от мен. И да се чувстваш желана от мен винаги и навсякъде. Дори да изчезна. Дори да не се видим никога. Дори да се видим и да не те пипна с пръст."

И после изчезна. Защото това беше един изчезващ мъж. Мъж, от онези, които палят фитили, фитилите палят кабели, кабелите палят клада и на кладата изгарят и последните задръжки. В една паралелна вселена тя със сигурност вече щеше да слага резервен чифт бикини в дамската си чанта, да притиска устни една в друга, разнасяйки по този мръснишки начин червеното си червило и да си вика такси. В една паралелна вселена той щеще да я чака в мълчание и не казвайки нито дума, само рязко дръпвайки косата й назад, щеше да я захапе за мекото зад ухото.  А след това да правят разюздан, мръснишки секс, от въздишките на който латексът в малкият му апартамент щеше да се напука, панелите да се нацепят, а 7 „Ооо” и 5 „Ааа” да полетят към спътника на Сатурн. 

 Този мъж изчезна, защото така трябваше да бъде. Има едни такива мъже – лекарства. Той бе силно хапче, от зелена рецепта, изписана й от д-р Вселена. Когато те боли глава, просто вземаш един аналгин. Аналгинът лекува. Главата ти минава и отново си щастлив. Можеш да мислиш. И макар да си благодарен на аналгина, не продължаваш да го пиеш, нали? Не продължаваш да го харесваш, да търсиш вниманието му, да искаш да излизаш с него? Той е аналгинът, който е пренастроил нещо в главата ти, така че болката да спре. Една глътка и изчезва. Работата е свършена. 

Този мъж изчезна от живота й и се превърна в тих ден. Даде за нея точно това, от което тя имаше нужда. Усещане за жена в точната доза. Всичко над това щеше да е отрова. Всичко по-малко щеше да е хомеопатия.

Голям мъж... като малък аналгин.

0 Коментари