7 цитата от "Струни", които ме накараха да подгъна 7 ъгълчета на страниците

- Защо са подгънати ъгълчетата на тези страници - ме пита приятел.
- Така си отбелязвам някоя хубава мисъл или изречение, което ме е докоснало.
- А защо не си подчертаваш?

"Не драскам по книгите, защото ще ги заболи" - си мисля. Не му го казвам, защото и без друго ме мисли за луда. Пък и не го вярвам съвсем аз самата, просто ми мина като мисъл. Само че си спомням как една приятелка с ОКР ставаше по нощите да си подрежда гардероба, защото несгънатите добре дрехи ги боляло. Това съм запомнила от нея. Не можех да позволя този приятел да запомни това от мен. 

Всъщност, подгъвам ъгълчетата, защото това ми позволява да прочета цялата страница отново, докато намеря пак същото изречение. Така му позволявам да ми повлияе втори път. Ако стане - значи наистина е било ценно. 

7 подгънати ъгълчета в романа на Радко Пенев "Струни".


"Иде ми да изкрещя, че това е нелепо, че човек може да се зарази само с нещо живо, после се отказвам. Разумът е привилегия, не мога да ги заразя с него."

"Вяра в силата на връзката, в човек, който те е разочаровал толкова много пъти, че вече си спрял да ги забелязваш и въпреки това се надяваш, че всичко ще си дойде на мястото. Някои го наричат любов."

"Тя е перфектното съчетание на случайни моменти, тонът „ла“ за мелодията на моя живот." 
"Нищо не запълва един дом така, както онези дребни и незабележими детайли, невидимото поле на съществуването, присъщо на всеки човек. Шумът от стъпки, случайно покашляне, кратък смях, звуците около хората изпълват пространството, преплитат се с аромата на къкрещо от котлона ястие и създават онова неповторимо усещане за домашен уют."

"Тогава осъзнах, че Елена е преди всичко жена, след това моя съпруга."

"Единствено сексът е това, което можеш, но в чувствата си фригиден."

"Тъгата да се убедиш, че жена ти не те обича, е сравнима само с онази да убедиш друга жена, че не я обичаш."