#3 Мъжът, който не дойде... и се случиха 4 чудеса

- Е, каква пък толкова уговорка да сме имали! – беше гласът, който най-често чуваше напоследък и изобщо не желаеше да чува точно сега.

Затваря телефона. От косата й капе вода по плочките. Ще си вземе душ, ще направи кожата си гладка... После ще навие косите си на спирали. Ще си сложи дългата зелена рокля, новото кожено яке, ще заключи, а в асансьора надоу ще остави малко торнадо от парфюм. Това щеше да се случи, ако имаха уговорка. Но те пък каква толкова уговорка да са имали! Тя само се уговори с бащата на детето днес той да я вземе от детска градина и да я гледа. В ресторанта само уговори час, който да му е удобен на Него... А сега стоеше и броеше капките. Кап - едно, кап - две... И може би щеше да стои дълго така, ако не беше... ако не беше тя. Момичето, което вярва и знае, че...

План Б винаги има. И понякога е в пъти по-добър от план А. Защото в план Б го има и опита, който план А не познава. План А понякога е твърде наивен, открит и вярва в трудните неща. План Б е съобразителен, разсъдлив и винаги знае къде е пожарогасителят, за да не си позволи пожари. План А е за даващите. План Б мнозина смятат за разочарование, но всъщност не са прави. С него не започва всичко отначало. Започва от там, където вече си си научил урока. А когато А и Б се съберат, дават начало на нещо ново... което може да звучи и като "А-БЕ, я си е** майката!" А в началото винаги са приятелите. Тези, на които тя винаги може да се обади с глас на коте, току-що налочило се с мляко, да си плисне тъгата и заедно да го нарекат тъпак и мухльо. Има ли смисъл от тези обиди? Да. Олеква! Достатъчно беше търпяла да подава и другата си буза. Сега предпочиташе на тези бузи да нанася хайлайтър. А и Елица си беше хубаво име. Защо й е да бъде мека Мария?!

Задвижи план Б още преди косата й да е изсъхнала напълно.

Докато носеше торнадото от парфюм в тъмното, пристигна мъж. Държеше огромен букет с рози, чиято обиколка бе колкото нейната талия в 9-ия месец от бременността. В другата си ръка държеше бутилка вино. Тя се огледа. Не, не снимаха романтичен филм наоколо. Просто един мъж има уговорка и пристига. По неговия си начин. Защото някъде там, някой винаги пристига... при своя човек.

Чакаше приятелката си в метрото, когато... го видя. Момче на 18-19 години с някаква форма на церебрална парализа. Върви, но краката му се движат в различен от познатия ритъм. Люлеят цялото му тяло. Прилича на кулата в Пиза, разклатена от свлачището в Шабла. Върви и се усмихва. Открита слънчева усмивка към никого и нищо. Просто към целия свят. Усмихва й се сърцето, докато го гледа. Това момче също някъде пристигаше. С цялата си люлееща се походка. Защото когато имаш желание, нито наклонът на Пиза, нито смъкващата се почва край Шабла, нито някаква си атрофия на мускулите могат да те спрат. Ти просто пристигаш, защото го искаш.

-          - Толкова много имах нужда от това! – тя се потопи в спокойните зелени очи на приятелката си и в мекото на ресторантския стол. И вътрешно благодари! Благодари на план А, че се провали, благодари на тоя тъпанар, че предпочете да си стои изморен и мързелив вкъщи, вместо да излезе на вечеря с нея, благодари, че в следващите часове щеще да бъде в компанията на човек с голямо сърце. Никога, никога не пълнете голямото си сърце с малки хора!

          -  Да си говорим само хубави неща тази вечер, искаш ли? Оплакванията ги забравяме. И да си поръчваме хубаво вино. Независимо от цената 
На вино и сладки приказки две приятелки могат да подредят целия свят.

      На двете чаши френска сира Eleganse Joef Kastan Pa d’ok най-много им отиваше да си говорят за нов живот, сърца, пълни със сърца, секс, избори на доброто, какво не можеш да си купиш с пари, прегръдки, израстване, любов към себе си, готини мъже, индийски кашмирени пуловери... Храната бе разкошна – тартар със сьомга и маскарпоне, билки и картофен чипс, бейби петле с тапиока, аспержи и мус от диви гъби, ягодово бовоа с пясък от бисквити, мента и ягодова салца. И двете жонглираха с вкусовете на небцето и безвкусицата в душите си. Няма пълно щастие – не откриват топлата вода, но откриват, че винаги има... нещо. Ако имаш добър, умен и разбран съпруг, няма да имаш секс. Ако правиш страстен, мръснишки секс, няма да ти казват истината. Ако имаш добър, мил съпруг, с когото правиш страстен секс, някой от двама ви ще е болен. Ако вземаш висока заплата, ще те спукват от работа, а колегите ти ще са задници. Ако имаш шефка, която те кани на вино, заплатата ти няма да ти стига...

-   Не е грях, че ми липсваш!

Чу разговора от съседната маса, без изобщо да прави усилие. Просто сетивата й винаги  работеха добре на тези честоти. Както винаги забелязваще сърцата по пътя си - в облаците, в петното от размазана дъвка, в дупката на листото, в графитите на оградата, на ръкава на протегната ръка... Разговорът беше между нея и него. Той и тя изглаждаха отношения и пресушаваха бутилка вино за 134 лв. Много жадни отношения!

- Любов, обичам те! И искам да съм с теб. Не съм женкар.

Любовта се смееше. Приела бе образа на тъмнокосо момиче. Обясняваше нещо. Между двата стола имаше две педи разстояние. Повече приличаше на океан. Пиеха вино. Пушеха. Променяха тембъра и ритъма, с който говореха. Но не спираха. Той, за когото липсата не е грях, бе настоятелен, но някак топло. Искаще й се да я побутне, да й каже - хайде, прости му, та той е дошъл тук, с теб... Вместо това набоде парче месо и го сдъвка.

Любовта така или иначе омекна, разпукна се. Дали от виното, или от думите му, но разстоянието между столовете се смали. Допряха глави един до друг. Говореха. После се целуваха. Видя удължените им образи в изпъкналия овал на лъжиката за десерт. После облиза любовта и... крема.

Любовта си тръгна първа.
Липсата дойде веднага след нея...