Ти си различна от всяка друга

Ако някога си помислиш „И той е като другите“, помисли пак. Ти  самата не си като другите, нали? Щом едното събираемо е различно, няма как да се получи същият сбор. 

Август, като никой друг преди... Момче и момиче лежаха на дивана в стаята с тюркоазени пердета. Той голям, тя мъничка. Увила се около него като лоза липовка. Открила точно това, което й било нужно в онзи момент. Листнала се като чиста страница. Оставяше го да пише по нея леко и естествено, както се случваше дишането. И това между тях се случи точно така – без очаквания, без изисквания, само с усещане.
„Една друга жена ми писа да се видим. Отказах й, разбира се. Нали си имам теб...“
Тя се почувства меко. На върха на езика й сякаш постави капчица лавандулов мед, тежък от сладост. Бяха се срещнали скоро, отдавна или пък в понеделник... Всъщност нямаше никакво значение, защото в този момент и двамата бяха там, където искаха да бъдат; с този, с когото искаха да се вдишват. И нищо извън това нямаше значение, защото просто не съществуваше – от земната гравитация до другата жена.

Безвремието им отбеляза седмици, месеци... Хлътнатинка се отбеляза на дивана.

„Да се видим!“ – му написа тя. Отговори й – „Не!“ И тя си спомни онази жена. И измисли себе си като друга, в чиято лозова прегръдки може би се беше увил той сега й и казваше „Отказах й. Нали си имам теб“.
И се почувства тръпчива. На върха на езика й сякаш постави парче сурово месо, жилаво, трудно за дъвчене и невъзможно за преглъщане.

Казват, че човек, който лъже, няма да спре да лъже. Ако го хванат, просто се научавал да лъже по-добре. Вярно или не, това не би трябвало да интересува никого. Никого, освен самия този човек. Защото думите стават истина или лъжа само когато има кой да ги поеме, посади и полее. И ако не искаш това да си ти - просто не бъди. А устата, която ги изрича, има и сърце, което ще си ги страда. И то не е твоето.

„И той е като другите“ е хлъзгав път, улица без номер. Води не до хълм с манастир на него, а до пропаст. Не тръгвай по този път.

Понякога мълчанието може да каже всичко. Друг път лъжата е най-голямата истина. 2020 година ни научи да си мием ръцете. Няма нищо лошо в това да се чувстваш омърсена, ако попаднеш в ситуация, която не е твоята. Научи се да измиваш душата си. „С мисълта си човек се чисти“ са думи на Петър Дънов. Просто трябва да постъпиш по твоя начин. Това ще те накара да бъдеш различна от всяка друга. Благодари за хубавото. Вземи си урока от нехубавото. Няма нищо лошо в това да се чувстваш тъжна. Позволи си да си тръгнеш от човек и ситуация.

Това е било.
Това е било различно.
Това е било вашето си.

Равенството между ЩЕ и БЕШЕ е спечелило не една и две битки със спокойния сън. Живей в СЪМ. Защото се променя водата, която тече в реката, променя се пшеницата на нивата, променя се слънцето, камъкът дори, променя се той, променяш се ти. И в това няма нищо лошо. Застоялата вода наричат блато.

Слушай ума си, когато плащаш сметки, и сърцето, когато се разплащаш с човек.

Момчето беше на момичето. Те имаха своята микровселена, единствена и неповторима в целия безкраен Космос. Той написа на страницата й  метафори, сравнения, остави нейното Ах! във вдлъбнатината на ключицата, издълба и думи с грешка... Защото беше човек. Тя изживя всичко това. Научи се да не позволява на страха от самотата да я оставя в близостта на токсични хора. Това, че беше жадна, не ознaчаваше, че трябва да пие отрова. От свеж плод си направи дюлева ракия. Угаси с нея жаждата. И си тръгна щастлива.