Вярвам в любовта! Вярвам, че тя е в основата на човещината. Че тя те прави различен от софийско паве... Че тя може да те направи значителен, дори за вселената да си прашинка. Че тя може да те излекува от всяка депресия. И да те вкара в още по-тежката такава.
Имаш ли крила - имаш всичко!
Имаш ли любов - имаш крила.
Но любовта не е за страхливци!
За да летиш, се иска смелост!
Тази любов, в която аз вярвам, идва, за да направи от ти и аз – нас. Някои го правят с обвързване с кредити и деца. Също става. Но тогава не говорим за любов. И когато някой може да постави от двете страни на една запетая Аз и Ти, значи везната заплашително се клатушка. Защото между аз и ти не са нужни математически, нито препинателни знаци. Само да са си споделени един с друг.
Ако те е страх да отвориш сърцето си за друг - ще пропуснеш най-великото, най-хубавото и най-пълно усещане, което животът може да ти поднесе. За това си има само един виновник. Ти самият.
Може да са те лъгали много пъти.
Може да си скептик по природа.
Може просто да ти харесва да си трупаш бройки от мъже или жени, с които си преспал.
Може да се считаш за различен, особен, заслужаващ повече.
Може...
А може с всичко това да прикриваш факта, че си страхливец. Защото любовта е за смелите. И само смелите получават най-истинското, най-красивото и най-разтърсващото.
Онези, които скачат, крещейки.
Онези, които целуват звучно.
Онези, които следват вътрешния си импулс.За другите има трошици и тишина.
А любовта е твърде голяма, за да се скрие в тишината и твърде лакома за усещания, за да се задоволи с трохи.
Един от най-големите ми кошмари е унижението. Емоционалното принизяване, при което забравяш стойността си, просейки чуждо внимание. Рокадата, в която предаваш себе си, такъв, какъвто си се познавал до този момент, и в квадратчето на полето се появява нова фигура – прилича на теб, но е жалка. Наскоро прочетох съобщение, в което една жена молеше мъж за вниманието му. Кратко откъсче в букви от душата на непозната, която дори не подозираше, че аз дишам на тази планета.
„Мразя те“ – израз, който понякога съдържа най-голямата любов. Онази, която се страхуваш да споделиш, за да не бъдеш отхвърлена. И се правиш на силна и неангажирана, за да те харесат такава. Само че не си ти, а си друга. И не си честна със себе си. Ако напишеш мразя те, дано наистина е така. Дано всъщност не го обичаш до полудяване и дано не обличаш душата си в дрехи, които са й тесни. Защото съвсем скоро някой шев ще се пръсне. И ще бъде или този на дрехите, или другия... на сърцето ти. И тогава Господ да те пази!
Разочарованата Лора написала на приятелката си Ружа Горбанова: „Ний нямаме нищо общо, нищо, което да ни свързва, той мрази всичко, което аз обичам.“ Лора и Яворов имат една от най-красивите любови. Да сте различни може да ви направи най-близките на света.
Когато един мъж обича една жена тя става... поезия.
Тя сияе.
Тя иска да е неговото всичко.Защото всички искаме за себе си само хубави неща.
Никой не си пожелава да пие горчива отвара от коприва, да го унижават, да яде развалено сирене или секс без оргазми. Искаме хубави неща!
Да бъдеш всичкото за някого е прелест! Кажи му го. Кажи си го.
"Любовта е единственото хубаво нещо на този свят". Ако не вярвате на Ги дьо Мопасан, повярвайте на сърцето си. И бъдете смели!
0 Коментари