Every ending is a new beginning. 29 подаръка за 29 дни: глупаво ли е да даваш?

За „29 подаръка за 29 дни“ научавам от Биляна Савова. Тя научава за това от едноименната книга на Ками Уокър. Ками Уокър пък попива информацията от африканската лечителка, писателка, учител, креативен художник и шаман Мбали Креацо.   

„Когато даваш, казала Мбали, се фокусираш върху това, което трябва да предложиш на другите, приканвайки повече изобилие в живота си. Подаръците могат да бъдат всякакви, но даването им трябва да бъде едновременно уникално и внимателно. И поне един от подаръците е добре да бъде нещо, което чувстваш, че е оскъдно в живота ти.“

Каква точно е идеята?

Давайте по нещо всеки ден в продължение на 29 дни. Какво да е нещото е абсолютно ваш избор. Дори няма да дам примери, за да не огранича по този начин нечие въображение. Разбира се, далеч не става дума само за материални неща. Ябълката е добра идея, но песента също може да е витамин за някого. 

Споделяйте историята за даване, която сте имали през деня – на приятел, по телефон, в профила си, в дневника. Така концентрацията върху даването става още по-сгъстена. Казват, че най-добрият начин човек да привлече изобилието в живота си е да отдава и да е благодарен. 

Важно е някои от нещата, които давате, да са такива, от които вие самите имате нужда.
Това го разбирам така – всеки път, когато във Facebook някой пусне снимка на малко куче или изгубено сладко котенце, следват кометари – "Оооо, колко е мило!", "Много искам да го взема, но..." След но-то има „алергия“, „бебе“, „друго куче“ и т.н. И тогава се сещам за онези, животнолюбци, на които диваните са наръфани, килимите са с косми и си дават по-голяма част заплатите за чували с кучешка храна. Те имат едно сърце – едно сърце и за кучета, и за хора. Защото, ако обичаш, просто обичаш! И не е нужно да имаш перфектните условия, за да пмогнеш и да вземеш (още едно)  куче от улицата. Никой не си прави палати, не застила с меки килими и не пълни посрбрени купички с вода с обратна осмоза, докато чака да му докарат изхвърлено коте. Не! Ако има, всеки може да помага. Номерът е да помогнеш по всяко време.
Така е и даването на нещо, което сам искаш.

1. Имаш нужда от любов – дай любов. 
2. Имаш нужда от повече смях – разсмей. 
3. Имаш нужда от похвала – кажи и ти добра дума.

Ето например аз много искам един човек да ми пише по-често, да се интересува от мен. Но се засмях на желанието на позната, която ми звъня няколко пъти по телефона, и след като се чухме в дълъг разговор, почти проплака – обаждай ми се. Тя живее сама, в момента няма работа, има астма и скоро е изкарала някакъв вид пневмония. Винаги ми е било трудно да говоря с нея, затова с лекота наум отхвърлих варианта да й се обаждам. А всъщност аз, тя, той сме свързани. Както цял свят се оказа свързан с това, че един човек някъде там изяде един прилеп.

Да търсим универсален смисъл – няма смисъл. Но има голям смисъл да намериш смисъла сам за себе си (имам една позната, която не може да казва С – това изречение доста би я затруднило). В „29 подаръка за 29 дни“ аз намирам голям смисъл за себе си. Когато разкажеш една голяма история през малка, през лична такава, винаги стига по по-къс и точен път до сърцата и съзнанието на хората. 

Самоизолацията пречи на това да отидеш и да споделиш парче торта, да целунеш... И това прави нещата още по-интересни и предизвикателни. Някъде в Ню Йорк ли, в Милано ли... едно момче видяло момиче да танцува на покрива. Той от година живее в апартамента с тази гледка. Момичето сигурно и друг път е танцувало в тези 365 дни. Но точно по време на самоизолация той я вижда, помахва й, тя му маха в отговор. Историята можеше да спре дотук, ако не бяха извънредните мерки. Някъде там в Ню Йорк ли, в Милано ли... Но историята продължава. Пак заради мерките. Момчето изпраща на момичето дрон с прикрепена бележка, на която е записал своите координати. Няколко минути по-късно тя му пише  съобщение. По-късно двамата се виждат на романтична вечеря. Да, точно така. Още веднъж някой там, в Ню Йорк ли, в Милано ли, потвърждава моето мото в живота – Имаш ли желание, ще намериш начин. Тя слага масичка на покрива, подрежда ваза с цветя и чиния с храна. Той вечеря на терасата си. Гледат се, усмихват се, помахват си и си пишат. 

Креативността по време на изолация е чудно нещо! Историята има и продължение, но няма да продължа, защото тя беше само трюфелът в тази кутия с 29 шоколадови бонбона. 

Една малка, лична история

Миналото лято изкарах 2 седмици на Синеморец в търсене на сърца. В началото ги търсех съзнателно. Плашеше ме мисълта, че някой ден може да не видя сърце и да нямам снимка, която да споделя. После забравих и сърцата започнаха сами да ме намират – на входната врата, на олющена стена, в маслото... Та без много напъване! Да осъзнаваш всяка малка частица любов и благодарност просто се случва!

Дали ще се включа и аз сега? Въпросът е отговор. 

Наскоро едно съвсем непознато момиче ми писа – „Обичам те!“

Други две ми благодариха за думите, които споделям. 

Някакъв непознат мъж през ден ми праща мили пожелания за слънчев ден и усмивки в настроението. 

Една позната ми сподели, че й давам криле, докато усеща себе си като заседнала в блато. Приятелка ми звънна спонтанно, за да ми благодари за нещо, което е не-по-голямо от 2 см., но я кара да се усмихва всеки път, когато го види. 

Такива могат да бъдат и тези 29 подаръка.

Жестовете и мисълта за другия няма как да са по-маловажни и с по-малък отзвук от новините, които всички слушаме в момента. Защото има и друго. Говорейки за нещо, и то със страх, ние го усилваме, изпълваме го, даваме му енергия и сила. И то расте. И всеки ден става част от нас. За какво искате да говорите и какво да стане част от вас – вирус или обичане?

29 дни даване, без да очакваш в замяна. Всичко във Вселената е енергия. И по силата на вселенските закони всичко ни се връща, и то в пъти повече.

• Не е необходимо да казвате на човека срещу вас какво ще дадете. Кажете го на себе си. Затвърдете го у себе си с думи и усещане. 

• Предизвикайте се. 

• Намерете полезното в това. 

• Приемете го като стръмния хълм, от който се вижда най-хубавият изгрев. 

• Това не е индулгенция. Не правите вноски, за да ви награди някой там горе или да ви разтресе сребърни ключове към райските порти под носа. Просто имате своите малки постъпки за завихрянето на едно по-голямо добруване. 

• И вярвайте. 

• Не се захващайте, ако тази идея ви се струва фейк, верижна игра, магия или нещо подобно. 

Не давайте празно. Давайте пълно. Със смисъл.