10 просветления, дошли, докато ми светеше морско слънце в окото

Защо ходя в Синеморец ? Защо всяка година правя планове и наум обикалям из Албания, летя до Южна Испания, плавам до гръцките острови, ходя в Италия... А накрая пак пристигам в Синеморец. 

Защото тук съм си самодостатъчна. Защото тук съм себе си. При изгревите, мащерката, пътеките, полето, розовите скали, дъбовата мека шума, маковото сърце, квакането на жабите, вятъра, козите, смокините, пасифлората, броденето...

Вървя към плаж Липите. 6:20 e. Полето е осеяно e с цветя. Гледам ги и се опитвам да открия различните, тези, които миналата година не са били цъфнали, или пък тази са в друг нюанс и разпукнатост. Едно красиво бяло цвете с дребни цветчета, приличащи на равнец, ме отклонява от пътя, навеждам се да го помириша, мислейки си, че не правя нищо необичайно, но ми хрумва, че... Всеки път, когато се наведеш да помиришеш цвете, ти всъщност му се кланяш. 

Навсякъде е осеяно с красиви Не издържам и си откъсвам. И се чувствам като лош Господ. Който може всичко да си прави - и да къса, и да не къса, и да сади и да прекършва живот. По принцип не обичам рязан цвят. У дома всичко е в саксии, живее. Но тук няма как да взема част от тази красота със себе си, без да я обрека да бъде временна.

Ей този момент на плаж Липите в Синеморец. Станала съм рано. Запечатала съм изгрева в 32-мегабайтовата карта, за да си го гледам винаги когато в задния ми двор няма залив. До тихия плаж стигам през шумна пътека - сочна от зелено, мокра от дъжд, преливаща от птича песен. Само аз съм на пясъка. Един сърфист е в морето. Другото са макове и чучулиги. Като че ли за пръв път обръщам внимание на тази ефирна мъглица, тънка мараня, прозрачна мрежа от капки, която се оформя по ръба на пяната. Красиви сме, когато пропускаме светлина.

Слизам по скалите, но това космическо цвете, пораснало в цепнатина, ме привлича. Може да си трън, но да цъфтиш красиво. Може и да си най-пъстрото стръкче, но да смърдиш.

На другия ден няма слънце по изгрев. Само бягащи облаци, притихнали чайки и най-спокойното голямо синьо, което съм виждала. Седя си на залива, дъждът барабани по качулката ми се разтварям в цялото това нещо около мен. Каквото и да правиш, трябва да правиш само него, за да изживееш мига - ако ходиш - ходи, ако съзерцаваш - съзерцавай, ако дишаш - дишай. Всяко разконцентриране и разколебаване те поставя извън момента. А той бързо отлита. твърде бързо дори.

Една жена трябва да умее от нищо да направи три неща - супа, рокля и скандал. Това е истинското женско море - рокли, поли, плитки и вино в буркани.

От кривото дърво, по правите лъчи на изгревното слънце, та до завоя на Велека...
Има едно криво дърво до гробищата в Синеморец. Около него има археологически разкопки. Казвали са ми, че за някои това дърво се отваряло и водело към друг свят. За мен не се... Но пред него ми се отвори чудна гледка към реката и морето по изгрев. Та защо да му трябва на човек друг свят, като този е толкова красив!

Късам дъхава мащерка. Плъзвам пръсти по стръкчето й, надолу, надолу... съвсем до корена, за да го откъсна възможно най-дълго. Ръката ми докосва земята и цялата ми длан сякаш залепва там. Топло е и влажно. Точно такова е началото, утробата, даваща живот. Отдолу имаш твърда земя, там ти е коренът. Отгоре имаш топло слънце, там ти е бъдещето. Между корена и слънцето си ти. И двете ще ти дадат възможност да растеш и да цъфтиш. Ти само не бива да забравяш да си здраво стъпил на земята по пътя си нагоре.

Дъждец пръска. 

Мириша на треви. 

Затова съм тук. 

И ми е мъчно всеки път, когато си тръгвам от себе си. Към нещата-които-трябва!