Равното не кара сърцето да тупти забързано

Без щастие и без страдание животът ни ще бъде скучен, без пулс, без цвят. 

Алпинистите преодоляват върхове - тогава са щастливи. 

Водолазите се гмуркат на дълбоко - тогава са във възторг. 

По равнините обикновено се движат пенсионерите, малките деца, хората с физически затруднения и онези, които ги мързи или просто искат да им е лесно. 

Равното не кара сърцето да тупти. На равното не можеш да усетиш движението му в гърдите си. Равнината не спира дъха ти, за да поемеш после огромна глътка, давейки се, и да се насладиш за пореден път на кислорода. За пореден, като за първи. 

Равното е най-голямата опасност за брака! 

Равното, което не е сигурност, а капанът на комфорта.

Равното, което не е спокойствие, а навик.

Равното, което не ти дава основа, за да се вдигнеш на пръсти, а те затрупва, за да се свиеш в ембрионална поза. 

Искам да съм луда, да съм дива, на плача, да се смея високо на глас, да тичам, да ходя боса, да ме жари коприва по глезените, да ме жилят пчели, да ми се забие трън в петите, да си закача косата за шипка, да приседна кротко в слънчево петно, да слушам цикади, докато прегръщам детето си... Предпочитам да ме боли, вместо да ми е равно. Поне ще знам, че наистина съм жива!

Животът е нагоре и надолу. Животът е кардиограма. Стане ли равна чертата - умрял си.

И вместо да се отказвам от своята лъкатушна емоционалност, ще се науча да разпознавам крайностите в себе си и да ги приласкавам като малко дете. 

Застинал, удобно, в блатото, сам се превръщаш в блато. 

Камък ти трябва да те раздвижи.
Удар ти трябва да те разпени.
И една ръка, да ти погали рошавите вълни и да ги успокои, за да намериш баланса.