Няма правилен и грешен мъж. Има време, в което се намирате един друг.
А времето плава, вие се, огъва сребриста опашка... И е толкова трудно да се гмурнеш
точно в онзи негов момент, когато слънчевото го е пробило, а сянката му, като
дълга пола на босонога жена, се е закачила за мандарина...
После се
потапяте. Танцувате в спирала.
Ароматът на жасмин милва слепоочията ти.
И потъвате надолу... надолу...
Там, където губиш очертанията си
Губиш себе си...
И ти е сладко.
Където сърцето ти не бие, а тихичко споделя... Тук-ти-тук-ти-тук-ти...
Където най-здравият сън е между клепките, които не смееш да затвориш плътно,
защото се страхуваш, че зад тях тях няма да го има....
От мандарината потича
сок.
И прави всичко сочно. Наситено. Истинско.
Защото накрая е важно да имаш до себе си човек, който просто ще обели за теб една мандарина.
0 Коментари