Снимка: coffeebooksandmountains.tumblr.com
Мъжете обичат да изчезват просто така. Днес те води на ресторант и планирате концерт. На другия ден не идва за уговорката, не вдига телефона, не отговаря на съобщенията…Изчезва... ей така…
След месеци започва да "кълве". Лайк на снимка, сърце в Instagram, коментар емоджи, стикер във Viber… Нарича се Синдром на кучето на градинаря. За него ми разказа мъж, който изчезна от живота ми след прекрасна нощ с много музика и още повече джин. Кучето на градинаря не яде от плодовете на градината, но не ги дава и на други. Пази си градинката. Мъжът прави същото. Не е с тази жена, но гравитира около нея, показва й присъствие и не й дава свободата да започне нещо ново с друг. Уж е смел. Но е смелост, затворена в бурканче от бебешко пюре. За промяна ти трябва доза поне от 3-литров буркан. Отваряйки бебешкото си бурканче, прави стъпка напред, но... След това се обръща, за да види дали го следваш. Бяга, но се озърта да разбере дали не е прекалено бързо. Уж е срязал всички връзки, но една нишка нарочно виси. Закачил я е на ключицата ти отляво и придърпва понякога.
"Защо харесваш снимките ми сега - питам, а когато те търсех и ти писах, те нямаше...?"
"Извинявам се много, няма да се повтори."
"Кое? Да харесваш снимките ми или да изчезваш, когато човек има нужда от теб?"
И той пак изчезва. Никой не харесва неудобните въпроси. А аз си сипвам вино и с него продължаваме да сме виртуални, неизчезнали приятели...
Това е според мен правилният начин да преодолееш някого. Трябва да си С него, за да можеш да си БЕЗ него. Присъствие се преодолява само когато е налично и си тежи на мястото. Когато го усещаш, осъзнал си го, можеш да го пипнеш, да се опариш, да ти одраска кожата. Можеш да посегнеш към него и да ти се случи всичко това, но не от желание. Нямаш желание вече. И това те е издигнало над нещото. Над човека. И неговата грапавост не може вече да промени дори микрон у теб.
В едно интервю с Асен Блатечки той ми каза, че най-голямата му зависимост били цигарите. Но я преодолял. Не искал вече да мирише на тютюн, да се събужда и да му е тежко. И о, боже - оказало се толкова лесно! После запуши електронна цигари. Не си отказал цигарите, ако около теб няма тютюн и пушек. Но ако не посегнеш дори към една, когато си в хубава компания, а около теб пушат и пият, когато ти е тежко и напрегнато и искаш да чилнеш, значи наистина си се надскочил. Слабостта ти е станала сила.
Не спирах да си задавам въпросите какво направих на този изчезнал мъж и защо се случи така. Търсех вината в себе си. Ние, жените, сякаш така сме програмирани изначално. Носим си този бъг - каквото и да става, първо ще се разкопаем като градина напролет, ще се обърнем с хастара навън като стара рокля, която все се наядваме някога да ни стане, ще си изчоплим всички корички на завехнали рани по коленете... и с цената на всичко това ще откриваме вината у себе си.
Ако не получаваме оргазъм, значи сме фригидни.
Ако не сме достатъчно влажни по време на секс, значи сме стари.
Ако детето ни не може да чете на 3, не яде плодове, излиза от очертанията, когато оцветява, и не знае кой е възкликнал "Има нещо гнило в Дания!", значи сме лоши майки.
Ако не хареса патешкото ти конфи, значи не готвиш добре.
Ако той си тръгне, не сме положили достатъчно усилия да го задържим.
Ако ти си тръгнеш, си егати ку**ата.
Търси, дълбай, дълбай за тази вина, самонаранявай се...
Докато накрая сама не се счупиш. Докато не станеш лабиринт от тунели. Куха, ходеща и гледаща навътре.
Защото искаш да я намериш тази вина и винаги я търсиш у себе си. "Лоша майка" е най-смешният виц, който за съжаление чувам често. Ти си най-добрата майка на своето дете. Никога няма да съм по-добра от теб, ако ще да се намажа с мед от главата до петите и да простигна с кашон плюшени играчки. Хайде да спрем вече с обвиненията! И да използваме вина само когато исаме да говорим за вино в множествено число.
Защото след време ще се срещнеш на тротоара със същия този мъж, ще го погледнеш и ще гледаш през него. Защото любовта е като пърженето на яйца. Ако тиганът е студен, жълтъкът е суров. И ако срещу теб си имала просто един студен тиган, бива ли да съжаляваш, че е изчезнал от живота ти? Студени парчета с твърди дръжки бол по улиците! Но топлината, топлината... топлината между хората да търси. Щом аз я нося, има я и у други. Не съм наивна. Знам, че е така. У някой, който пак ще дойде!
0 Коментари