Хора, които не понасят болка, се запасяват с много разум. На среща с Мила

Тази Мила от "Солунска 16" много ме ядосваше! Пише красиво. Не ползва клишета. Изрича  думи, които искам аз да изрека, но го прави по-добре от мен. Алегориите й докосват с болката на счупен стъклен връх, а метафорите й пренесят емоцията не само по въздушно-капков път, а с намерение само. Как да не ти се прииска да ядеш сладолед с нея, когато е студено?!

От около 2 години знаех, че животът някак ще ме срещна с нея. Много мои добри приятелства са започвали с върли скандали. Това ядосване си беше като мъничко семенце с намерение за нещо по-голямо. Само си чакаше точното време, почва, слънце, дъжд и... вафлена фунийка.

Мила пристига на срещата ни такава една висока, с прелестна кожа и с лекота флиртуваща с баристата, който й носи капучино със сърце в кафето. Първо на нея, въпреки че аз поръчах по-рано. Казах ви, че ме дразни!! Не запомних с каква дамска чанта беше, но всъщност няма значение. Една жена може да побере дори в най-малката хляб, кисело мляко и червило на МАС. И тя носеше всичките си красиви думи, всичките си емоции. И не й се досвидя да ми ги сподели. Разпиля ги всички в един хубав, няколкочасов разговор. 

В капучиното ни може и да има сърца, но Мила ми споделя, че малко им била сърдита вече на тези знаци. Имаме ли нещо в окото, ако виждаме, че сянката ни е добила сърдечна форма, или просто природата има добро чувство за хумор?

Бъг в системата

"Да имаш партньор е толкова дълбоко заложено у нас еволюционно, че трудно се компенсира с нещо този дефицит."

Ако да търсим партньор е еволюционно заложено у нас, да не си се влюбвал бъг в еволюцията ли е, се чудя аз. 

"Ние всички сме много еднакви, но има и много различни сред нас. Този, невлюбвал се човек, сигурно проявява друга форма на обичане. Не разбирам каква е неговата обич, както и той няма да разбере моята. Знаеш ли този негов разум дали всъщност не е воинът на много ранимо сърце?! Защото хора, които не понасят болка, се запасяват с много разум."

За любовта или лесно, или... нищо друго освен истината


"И животът, и любовта са нещо простичко, което, когато е споделено, сякаш разкрива истинската си същност. Сякаш не можеш да имаш очила само с едно очило. Защото не виждаш пълната картина. Тези, които сме имали само очилото на любовта, е хубаво да отворим и това на разума. Понякога бъркаме хормоните с любов. И тогава правим най-големите глупости. Природата така го е направила - да й е много весело. Добре е да имаме едно наум за нейното чувство за хумор и да гледаме на нещата отвъд пърхащата емоция. Понякога ни се иска да виждаме емоциите само отгоре – това е лесно и ни устройва. В същото време отдолу е празно или пък гнило и ни разболява."

Сърцето в празника на сърцата

"Хората, чието сърце сега е само, не бива да се обвиняват, че са тъжни, защото няма нищо по-нормално от тази тъга. Но да не задълбават в нея, защото може да пропуснат някой, който е като тях. А заедно биха образували едно много весело цяло. Малко да стегнат мускулите и да се наберат нагоре."


Дори откритото море винаги се успокоява. Защото ако днес има буря, за утре прогнозата е съвсем различна."

По-дългото ми интервю за ladyzone.bg може да прочетете ТУК.

Тръгваме си. Мила си закопчава палтото и забелязвам значката й - мечка. Мечките са една от слабостите ми напоследък. Аз не съм сърдита на знаците. Затова приемам този. И въобще... има нещо в цялата тази история... Не бързам да разбирам какво. Хубаво ми е да си вървя по този път, да си научавам уроцитеи да си пълня фунийката със сладолед и... любов. Хубавата компания винаги е добре дошла.