Писмо до дъщеря ми: Когато се влюбиш за пръв път, мила моя Мушмулке...

"В любовта

любов скъпа, любов моя,

подробността е всичко."

У. К. Уилямс

Мила моя, Мушмулке...

Вече сигурно си опитвала нежно крем брюле с хрупкава коричка, плакала си заради болки в корема, болял те е пробиващ зъб, помирисвала си момина сълза, белила си коричка от зарастваща рана на коляното си, търкала си със слюнка одраскано от котка по ръката си, парила си езика си с чай...

Но това непознато ново чувство, което изпитваш сега...  Замаяна си, чувстваш се леко болна, сладко ти е не само на небцето, в главата ти се вият аромати, горещо ти е и дори се изчервяваш... Хем познато, хем по-различно е от всичко, което си изпитвала досега, нали? Нарича се Любов.

Има статия за нея в Wikipedia, но по-добре си лакирай ноктите в бордо и им нарисувай 103 точки, вместо да я четеш.

Любовта не е за учене. 

Любовта е за чувстване!

Любовта ще ти покаже всички твои демони.

Ще се разтапяш, ще летиш  до ръбовете на облаците, ще стигаш входната врата на Вселената с кубинки Dr. Martens и ще се връщаш обратно с розови балетни пантофки.
От oчите ти ще хвърлят искри само защото се е усмихнал на ЛилитУ, ще гасиш искрите със сълзи...
Ще прекарваш часове в разговори по телефона.
Ще му изпратиш 99 червени сърца в чата и поне едно лайно. Ще си сърдита и на мен, и на него, и на целия свят. 

И от всички тези демони никога не се отказвай. Да не си посмяла да ги изгониш! Просто редовно ги разхождай, дръж ги на каишка и си ги пази! Много са важни за любовта!

П. С. От беленето на коричките на коляното, както и от любовта, остават белези. Радвай им се - те са немите разказвачи на истории.