Животът придобива много смисъл, когато откриваш свое ДНК у човек, който не ти е роднина

Приятелите не са светци, не са феи, не са еднорози и не са ангели ! Те са си отделна категория. И могат така да те ядосат, че да им стовариш торба с китайски проклятия, без дори да говориш китайски; да им тръшнеш вратата под носа, да затвориш телефона без обичайните пожелания за приятен ден и дори да блокираш профила им във Facebook. 

Добрите приятели обаче умеят да стоят зад затръшната врата. 

Всички онези дни, когато сълзите са стигали до ръба на клепача, гърлото се е свивало до степен да не можете да дишате, викът от болката се е завихрял в мощна въздушна струя, която, ако излезе, може да разруши близката сграда... Всички онези дни, в които нищо буреносно не се е случило, защото малко преди да рухнете от мъка, обида, завист или лишение, се е появявал приятелят. За да прегърне. Да му напоиш ръкава на ризата със сълзи, да ти подаде салфетка да забършеш сополите, или пък лъжица, с която да загребеш от голямата кутия шоколадов сладолед.

Животът придобива много смисъл, когато откриваш свое ДНК у човек, който не ти е роднина. 

Защото всички ангели си имат своите демони! 

Приятелите знаят кога си наистина бясна и кога настроението ти е просто предменструален синдром.

Не спират да питат “Какво има?”, дори за седми път да просъскваш „Нищо!”.

Не публикуват селфито, на което повръщаш след пиянска вечер, или ти тече лигичка, докато спиш. 

Приятелите ще ти донесат чипс, китайско в картонена кутия, топла супа или бутилка вино (даже две!), когато имаш нужда и дори научно ще ти обяснят защо когато си ядосана, не ти се лепи на ханша. 

Те са мушкатото в саксията, без което новата квартира ще е дом, но няма да е вкъщи!

Приятелите са мекото хлебче за твоя хот-дог, защото без тях ще си имаш само един гол кренвирш.

Приятелите ще звънят по телефона, ще ти пишат смс-и, ще ти пращат усмихнати човечета и миньони със сърца в очите до припадък, или поне докато малко преди припадъка не кажеш – „Добре, не ти се сърдя повече!”

Как да си дресираш дракон... ъъъ приятел...

Преди няколко дни, във Фб, открих много близък приятел. Беше наркоман, без работа, живееше в една стаичка в къщата на родителите си. Сега живее в чужбина, с жена и дъщеричката им, работи, спортува и изглежда много добре. Зарадвах се, че открих нов, стар приятел. Вселената обаче реши, че ми е много плюс един и след 2 дни друг се отказа от мен.

Без да говорим. Без обяснения, просто каза - "Аз бях до тук". Личен избор... 

Вселената обаче реши, че ми е малко минус един и час по-късно се открихме с колежка от университета. 

Всеки + и всеки - си тежат на мястото. И са точно там, където трябва да бъдат. Съдбата ни праща различни хора в живота и винаги е с причина. Ние решаваме дали да останат обаче. Изборите ни определят на самите.

И все пак... 

Има прекалено много полиестер в дрехите...

Прекалено много Е-та, заместители и оцветители в храната ни... 

Прекалено много силикон и хиалурон...

И някак в цялото това изкуствено море, би било толкова хубаво едно приятелство да е естествено! Да не се тровим с обиди, с намеци, с криворазбрани фрази, предположения, догадки... А просто да си говорим...

Защото ако във виното е истината, то тирбушонът е в разговора.