10 неща, които да правиш заедно с детето си в тази подарена ни, златна есен


Някои хора са толкова бедни, че имат само пари. Други могат да оценят топлината на слънцето, цветовете на падащите листа, светлината, която флиртува с клоните към 17:34 часа, и дори красотата на тънката паяжина, оплела стрък в камък. Напоследък гледам да съм повече в това нищоправене. Да се наслаждавам на моментите, в които нямам нищо планирано и няма нищо изключително. Като да си лежа на дивана сутрин и слънцето да напича само стъпалата ми, да варя и подквасвам мляко, да гледам как живва босилекът след струя вода, да седя привечер на терасата и да си се блещим с луната насреща... В такива моменти можеш да откриеш цялата пълнота на живота. Само това и всъщност - всичко това. И лекото притеснение, че си падам по настроенията (или те си падат по мен), а не искам да им позволявам за дълго да ме увличат в нещо, което не е градивно. Но и това е част от пълнотата...

"Бог е насекомо, което ни гледа. Само малкото може да бъде навсякъде" - пише Г. Господинов във Физика на тъгата.

Всички се радваме на тази истинска златна, подарена есен, нали? (Сигурно с изключение на Светла с коргито с различни очи, която мечтае за сняг!) И на мен така ми се граби от това злато, при това без да съм алчна, че гледам да прекарвам всяка свободна и възможна минута навън. Тъпча слънце, топлина и кестени по джобовете. Превръщам ги в лъвове. Кестените имам предвид. Иначе слънцето си го варя на компот за душата. Та ако и вие харесвате сезона на листопада с всичките му цветове, или пък напротив - искате да го харесате, но все не ви се получава, просто продължете да четете. Следват 10 идеи за това какво да правите навън, заедно с детето си, докато се сипят листа. Иска ми се да кажа, че повечето са мои, че съм достатъчно интересна и любопитна да ги измисля, но... Истината е, че повечето са плод на въображението на Дария. И няма нищо по-хубаво от това детето ти да пътува навсякъде - от Луната до царството на Огън и Лед, само с мисълта си.

Маршрутът Златните мостове - хижа Момина скала е лесен и кратък. Стигате до паркинга на Мостовете с кола или с автобус номер 63. Оттам по пътя, пътеката и следвайки маркировката и всички хора. В хижата готвят добре - препоръчвам боб, леща и понякога пържените картофи. Отстрани има и сладкарница. Това, което ще ви се стори като мляко с ориз, всъщност е ашуре. Не го бива особено, но всичко май зависи от това колко сладко ви се е прияло. Поляната е голяма, има въжен парк, а ако влезете малко по-навътре, все ще успеете да си намерите някое по-приятно и тихо местенце за щуротии. Ето какви ги свършихме ние. Позволявам си да нарека всички тези дейности интересни и забавни, защото минаха няколко семейства с деца, които особено много ни се радваха, след което започнаха да се забавляват със същите неща.


1. Направете си колиба
Децата обожават да строят всякакви видове къщички и подслони. У нас редовно правим такива от одеяла и столове, възглавници и кашони. На Витоша използвахме голям камък и големи клони. Хората понякога си правят барбекюта там, въпреки че паленето на огньове е забранено, затова в по-оживените части клони почти няма. Малко по-навътре между дърветата винаги ще се намери по някой сух клон и дълги пръчки. Посъбрахме доста, за да направим нещо като заслон. Уплътнихме с листа, отпред разчистихме пътечка. Идеята на тази колибка е горските животни да се крият при буря.



2. Заровете се в листата
Когато сме в планината, следваме принципа - "Нищо, нали после ще се перем!". Затова и не се пазим, ама никак. Да се покрием целите с листа също беше идея на Дария. Мисля, че направи асоциация с пясъка на плажа, в който често си заравяме краката. За целта трябваше да съберем по-голяма купчина листа. Заема се поза - камък или детска поза от йогата. Когато те засипят целия с листа, разбираш колко приятно ухае отвътре. Освен това  наистина е топло. Все съм се чудила защо животните мъкнат листа в хралупите си, като са нищо и никакви тънки парченца...



3. Спускайте се от хълма по дупе
Килимът от листа е хлъзгав. Затова, ако сте се изкачили по-нависоко, вместо да слизате бавно и тромаво, просто се спуснете като с шейна, но използвайте дупе. Изключително забавно е. Е, да отново се цапате - но както се разбрахме, ние не обръщаме внимание на тези неща. Може да се спуснете и със странично търкаляне. Само внимавайте за камъни.

4. Полежете в листата и си направете селфи
Слънцето е силно, пръстта е топла, килимът от цветя - мек и цветен. Как да не ти се прииска да полежиш? Ми... полежете си. Погледайте дърветата отдолу нагоре - този ъгъл е особено интересен, разкажете си вълшебна история, направете си селфи (ей, така за спомен), гушкайте се.



5. Покажи на детето мъхове и му разкажи коя посока указват, когато са по кората на дърветата
За това се сетих, когато пред мен изникна камък, цял обрасъл в мъх. Освен че е интересно, може да е полезна информация.



6. Измислете си вълшебна приказка за горски феи
И двете с Дария сме царици на измислянето на истории. Особено много се гордея с този й талант. В главата й постоянно има изумителни сценарии, вече пише и илюстрира поредна (май шеста) книжка. Гората и планината в тези им магически моменти са чудесно място за вдъхновение. Всеки дънер е потенциален дом на феи, всяко цвете - място за почивка на джуджета.



7. Замеряйте се с листа, скачайте в купчините.
Това е нещо, с което не измислям топлата вода. Сигурна съм, че всеки, който види по-голям куп листа, има непреодолимото желание да ги ритни, да скочи в тях или да ги посипе по главата на човека, с когото е. Ние си напълнихме пазвите с листа. Освен това в планината няма лелички чистачки, които да се развикат - "Ей, ама аз току-що съм мела!" Може да съберете листа, които после да нарисувате или да направите апликация. Само не трябва да са прекалено изсъхнали, защото ще се начупят.



8. Играйте на нещотърсачи

Това е измишльотина на Пипи Дългото чорапче, от която се възползваме особено често. Нещотърсачеството провокира любопитството, чудесно е за игра навън и може да се играе както от двама, така и в група.



9. Съберете достатъчно кестени и жълъди, които да превърнете в жирафи, лъвове и... Гората и планината притежават несметни богатства. Тук обаче важи правилото на водолазите - не изнасяш нищо. Т.е. не чупим, не късаме, не взимаме нещо, което си тежи на мястото, което си е на планината - си е на планината. Има достатъчно други неща, които са ни подарък от гората и можем да вземем - паднали шишарки, дребни камъчета, изсъхнали тревички и т.н. Вкъщи имаме цяла торба кестени, които постепенно превръщаме в животни, хора, чудовища и измислици. Нужни са само клечки за зъби и тънкописец. С първите се свързват отделните елементи, с второто - рисуваме очи и усмивки. От жълъдите може да си направите сервиз за чай за куклите. 



10. Просто си мързелувайте и... си мърдайте палците... 
Оставете го то да ви покаже какво може да правите заедно в планината. Защото най-важното от това изречение е... ЗАЕДНО.


0 Коментари