21 дена щастие. Защото то все си кръжи около нас и ни се навира в лицето...

За 21 дни, всяка вечер споделям какво е било онова нещо, което ме е направило щастлива в този ден. По принцип щастието (благодарността) за деня се записва на листче и се пуска в буркан. Обикновено в буркан затваряме камби или лютеница, но малко щастие под капачката няма да е никак излишно. А когато се почувстваш нещастен, тъжен или самотен, бъркаш и вадиш едно листче. И лесно си вземаш пак дозата хубаво, която заслужава. Казват, че за 21 дена се изгражда нов навик. Щастието не е навик. Но за 21 дена и най-големият песимист ще се научи да обръща внимание на малките усмивки, жестове, изненеди и костилки от череши, които животът ни поднася, за да бъдем по-щастливи.

  

Ден 1.
Да заспиш върху мъркащ котарак; Детето да заспи върху теб.  

Ден 2
Силата на звука на 78, така че и съседът отдолу да чуе, и луди танци в неделя. Децата са добро оправдание да си пуснеш на свобода всички лудости, да подскачаш, да се кискаш и хич на не ти е... Когато Дария се запознава с ирландците от The Pogues, няма как да не захвърля задръжки и премерено родителско поведение и да не отпусна душа, гърло и менискус. Щастието е музика!

 

Ден 3
Благодарна съм за добрите хора и плодовете на лятото. А когато се съберат в едно, става това. Днес колега донесе тези череши в офиса. Да почерпи. Без повод. Не килограм, не два, а всичко това. От сърце. Как да не си щастлив, като знаеш, че има такива хора. Меки, като душа. И такива плодове. Свежи, като лято.

 

Ден 4.
Възможността да имам свободното време само за себе си. Да си го правя каквото си искам - да пилея безцелно, да дъвча, да пълня със смисъл, да лежа на пода, твърдейки, че правя коремни преси... Щастлива съм, че мъжът до мен разбира, че не е нужно да правим всичко заедно. Че "задушаване" е техника за готвене, а не нужно поведение за двойка.

Ден 5.
Днес бях щастлива и съм благодарна, че дойде лятото и ядох сладолед - лавандула, черен шоколад и ягоди с босилек. Простичко, без философстване.

Ден 6.
Палците на краката ми са на 3-то място по красота при трима участници в съревнованието. Лошата новина е, че имам грозни палци. Добрата е, че най-най-грозните, според Дария, са на място 1000. Та явно не съм съвсем зле. Днес съм щастлива, че Дария има въображение, а и обяснение. И че се кикотихме привечер по улиците заради тези палци. Нейните били най-красивите естествено!  

Ден 7.
Обяд на тревата, под едно дърво, в центъра на София. Гурмето не е само в ресторантите. И ходене боса - по алеите, тревните площи, пешеходната пътека. Глътчици живот!

 

Ден 8.
Щастлива съм, че за пръв път в живота, си намерих четирилистна детелина. Не че ще ме затрупа късмет. Напротив - няколко часа по-късно приятелка ме разочарова отново. Но намирането на четирилистна детелина е от онези неща, за които просто важи принципът "И на мен да ми се случи веднъж!" Щастие си е...

Ден 9.
Ако цял ден не ти е било щастливо, не бързай да го отписваш. Изчакай залеза.
В небето имаше прекрасни розови отблясъци, много златно и дори една удивителна от бели облаци. Как да му сложиш точка тогава на този ден?!

Ден 10.
Трудничко беше с намирането на щастие днес. От онези дни, в които не ти се иска да си ставал от леглото. Тя - с херпангина; той - със счупена кола. На детето здравето и на мъжа техниката като не са добре, значи нищо не е добре. И тогава Дария казва - "Ще си споделя бонбоните с тати и ще му ги подредя красиво, за да го разведря". И ми става толкова мило от нейната емпатия. И по детски чистото й желание да зарадва друг, който има причина да е нещастен. Щастието е плаващо... Щастието е шарен бонбон.  

 

Ден 11.
Няма безоблачно щастие.

Ден 12.
Мислех да споделя супер дълбоки размисли за щастието, грозотата и талантливото дете с мързеливи родители... Но се прибрах вкъщи, свалих си сутиена и... О, боже мой! Почувствах се истински щастлива от тази свобода!

Ден 13.
Благодарна и щастлива съм, че има и добри лекари и персонал в болниците! Наложи ни се за кратко да попаднем в Пирогов. Предпочитам да ям гаечни ключове и да пера бельото на Ути Бъчваров, отколкото да доближавам болници, но... Удиви ме милото отношение на всички - от чистачката и охраната, до дамата на регистратурата и сестрата. Има добри хора, има!! ! Бъдете здрави!

Ден 14.
Щастие в жегата. Дори и тези 40-градусови температури ми харесват. О, Исусе! - ще възкликне някой. Може дори моите домати да са - жадни и изсъхнали. Но как да не харесвам вечери, в които си до 23 навън, по презрамки, храниш патиците с бадеми, стъпваш бос, надявайки се мекото, в което ти потъват палците, да е трева, а не кучешко лайно, и всичко е на бавни обороти... Бавно, бавно, за никъде не бързаш, забави...

Ден 15.
Бронята на колата е издрана. Мрън! Това е, защото ходим по разни диви пътеки, където се запознаваме отблизо с камъни и дупки. Прибираме се. На паркинга е паднало огромно изсъхнало дърво. Точно върху нашето място. Добре че отидохме на тази дива пътека с камъни и дупки. Иначе щяхме да имаме купчина желязо и стъкла. Без мрън! Едно малко нещастие може да е голямо щастие!

Ден 16
Дария изяде 3 паници леща, 1 паница боб и за десерт си поиска филийка с мед. Не Попай. Дария. Как да не съм щастлива.?!

Ден 17
Щастието е нормално нещо, мисля си в края на деня, след като днес не се случи нищо ненормално. Такъв един... нормален ден. Обличам си потник и си слагам крем за лице. Вали и няма свободнии таксита. Работя, после танцувам с дъщеря си като тролче и като берген. Правя крем-супа от тиквички с царевица и си мием зъбите заедно преди лягане. Тя спи, аз чета книга. Нормални неща...
   

 

Ден 18
Това ще е днешното щастие, няма да чакам чак до довечера. 10 крафт бири, които задължително да опитате това лято.

 

Ден 19
Щастието да видиш как едно камъче става пеперуда. Изключително много ценя уменията и креативността на хората. И онези открития, за които се плесваш по челото, чудейки се как не си се сетил сам. Днес се запознах лично с Роси от Варна (Rossmarin Art), която рисува тези камъчета и прави с тях морски шахове. Около нея имаше много вдъхновени, рисуващи дечица. Изключително красиви камъчета! Децата около тях също.

Ден 20.

Цял ден чета статии за деца - лични, силни истории за осиновяване, рожден ден, аутизъм... И прераждането на родителите, които осъзнават, протестират, изучават, приемат, преглъщат и смилат факта, че детето им е различно. Тръгвам си от работа и вървя след тези майка и дъщеря. Малкото хленчи, иска майка му да му носи раницата. Жената пуска чантата на земята и елегантно продължава. Момиченцето поддтичва, взема си раницата и си я слага на гърба. И аз се разревавам. Ей така, докато си вървя по тротоара, ми потичат сълзите и заради кроткия вятър и мокрото, ми става студено на клепачите. Домъчнява ми за Дария, която не съм виждала от няколко часа; тръпна да видя ще се сдобрят ли майката и момичето... Прегръщат се и си купуват пъпеш. Децата са такова щастие!

Ден 21
21 дни и във всеки - щастие! Не че може. То е просто нормално. Седя си днес на пейката и обядвам. Покрай мен минава циганка с клонки и листа в ръката.
- Вземи си, хубавичке. Добринка да имаш. И любов.
- Не, благодаря - отвръщам.
- Ни щеш?! - и подминава.
Аз любов си имам - за даване, и за получаване. И Добринка си имам. И звъннах на майка ми (Добринка се казва).
И с щастието е така. Имаме си го в живота. Просто трябва някой или ние сами да минаваме от време на време, да подсещаме, да разбутваме листата и клоните. Че лесно го затрупват неща като караница с колега, градушка, недоспиване, ниска заплата, тъпканица в трамвая, бръчки под очите и детски бели. А то все си кръжи около нас и ни се навира в лицето ту в нямерени на пътя стотинки, ту в детски мъдри думи, ту в целувка по рамото, докато месиш хляб, ту в подшушнато от чистачката в магазина "Тия кайсии не са много хубави".