Захладня. Постепенно, но категорично. Кестените, които наблюдавам още от раждането под прозореца ми, обстрелват паветата на мократа улица. А от там ще ги търкулна директно в хола си. Есента ни дава много дарове - за храна, за красота, за игра...
Дъждовните и студени дни, когато разходките в парка са епизодични и кратки, са истинско предизвикателство за креативността. Дария вече е голяма и често играе сама, което - да си признаят всички майки! - е истинско облекчение. Но когато трябва да ги забавляваш дълго време, идеите бързо се изчерпват. В парка може и само да храним гълъбите, но леле - какво хранене пада. Тя им сдъвква леко хлебчето преди да го хвърли, за да им е по-меко и по-лесно да го ядат! Това дете е изтъкано от емпатия и руси коси!
Този сервиз за чай ми е особена гордост. Още преди да я родя, съм си представяла как, когато един ден имам момиченце, ще си правим чаени партита с куклите. Дори замислям да си направим такава фотосесия. Със сервиза си игра дълго.
Чашките са от шапчиците на жълъдите, дръжките - от фимо. Залепени са с горещ силикон.
Увлякох се, разбира се. Направих и захарничка - със захар на кубчета и малка лъжичка за разбъркване.
Чайничето е с капаче с дълга жълъдова дръжка, за да може да се отваря. Все пак чаят някога ще свърши и трябва да се запари нов. Покрай следобедния чай и някоя бисквитка може да хапнем.
0 Коментари