Не е любов, а пристрастеност! Една история за HPV, смелостта и промяната



"Пуших цели 30 години, като през последните 10 години пуших по 3 кутии цигари на ден и не можех да се откажа. Не се страхувах от рака, мислех си, че ще ми дадат болкоуспокояващи, ще си умра като зеленчук и толкова.
Веднъж не пуших в продължение на 1 час и 40 минути, защото познат лекар ми каза, че има заболяване белодробен емфизем, по време на което се задушаваш в продължение на три дни, независимо дали пиеш лекарство против болка, или не. Не можеш да направиш нищо по въпроса. Започнах да пуша още повече, защото много се изнервих. И това никога нямаше да свърши, ако в един момент не осъзнах, че аз всъщност не обичам да пуша. Аз съм зависим. И имам проблем – не бива да пуша. Месец по-късно, спрях изцяло пушенето, не пуша вече 6 години, не ме притеснява, когато другите пушат, и не е никакъв проблем за мен. Точка.

Защо ви разказвам това? Факт е, че всички хора, които страдат от „нещастна” любов, трябва да осъзнаят, че не обичат никого, а са пристрастени. Страдат, защото са им взели наркотика. Когато партньорът ни напусне, оставаме сами, с куп монолози и диалози в главата си. Здравите хора не го правят, защото обичат само тези, които ги обичат. Точка. Те нямат други сценарии в главата си. Ако някой не ги обича, те вече не се интересуват от него и съвсем не се самоубиват по този повод.

Затова ви казвам, че болката от раздялата е абсолютно наркотична – дилърът ви е спрял наркотика. И сега страдате не защото човека го няма, а защото няма върху кого да проектирате емоциите си. Човек не ви зарязва просто така. Това се случва в продължение на някакво време, през което вие виждате, че този човек не ви обича, но си стоите там, защото искате да страдате. Затова разберете и кажете на всички, които страдат от нездравословни взаимоотношения, че това не е история за любов. В тази история никой никого не обича. Това е история, в която страдате от факта, че нямате какво да правите с емоциите си.
На света има 3,5 милиарда мъже и 4 милиарда жени, така че не страдайте толкова - има достатъчно за всички!"

Тези думи са на Михаил Лабковский - руски психолог, към чието име на много места е добавено "скандалния". Ако да кажеш истината в чист вид, така, както дори бабите и децата биха я разбрали и обяснили, е скандално, значи са прави. Иначе Михаил Лабковский практикува от повече от 30 години като психолог, а в последните 20 е радио и тв водещ. 
Лекците му приличат повече на публични консультации и често говори за отношенията родители-деца, любов към себе си, зависимости, ревност, самооценка и др. 

Още полезно от него по темата:

"Човек трябва да се научи да бъде сам, да си стане самодостатъчен човек и да се наслаждава на това. Защото зависимостта в отношенията се получава от травмите в детството. Когато сте били малки, не сте имали добра връзка с родителите си. Затова ги търсите в зряла възраст. Факт е, че децата, които са имали здрава връзка с родителите си, в зрялата си възраст са наясно, че любовните отношения са важни, но не се отнасят фанатично към тях."

Факт е, че да се търсят причините за поведение в сегашния момент в липси от детството е практика на не една философия, практика или течение. ТЕС обяснява настоящите проблеми с момента, в който като деца сме получавали най-малко любов. заседнали сме някъде там, където сме се почувствали изоставени от родителските ласки и след това, разбира се, неосъзнавайки, се опитваме да наваксаме, да се оневиним.

 
"Компромисите са пътят към онколога. Отстъпките са компромиси, при които се съгласявате да направите нещо, което ви е неприятно от страх, че иначе може да загубите връзката си. Но ако сте спокойни и уравновесени хора със стабилна психика, можете да се обичате за цял живот."

Наскоро попаднах на книгата, в която всички гости на сватбата ни написаха по нещо. И знаете ли какво ми направи впечатление? В почти всички пожелания се повтаряше едно и също нещо - правете компромиси.

За мен това също е бил верният път. Отстъпваш ти - отстъпва другия и така се срещате по средата. Защото още баба, мама, леля, вучйо, са ти казвали, че "Два остри камъка брашно не мелят" и "Преклонена главица сабя не я сече". Правиш компромиси, преглъщаш, гледаш да не обръщаш внимание на липсите, защото пък това, което имаш е добро и не искаш да се вторачваш върху неприятното и това, което не получаваш. И така до 16.07.2018 г. Контролна цитонамазка, която показа клетки с HPV. Тест за опасните, ракообразуващи щамове - 16 и 18, от които единият положителен. Разбира се, това е само вирус, който след подсилване на имунната система в продължение на 3 месеца с активни хемицелулозни капсули може и да е изчезнал... Но нужно ли е човек да чака сериозна катастрофа, престой в затвор, да изгуби някого, за да усети шамара, който животът се опитва да му удари, за да му покаже, че е време да смени посоката?


"Ако кажеш на човек, че не харесваш нещо, но нищо не се променя, няма нужда да му го казваш отново – това е жестоко, но важно правило."

Когато другият не се променя за теб, се променяш ти. За да не си същият дебил, идиот и човек, когото вече... не харесваш. Само ако изхвърлим старото, ще освободим място за новото. Вкопчим ли се в хора и вещи, можем само да продължим да си мрънкаме, но нищо няма да се промени. Ще се промени само когато вземем голямата торба, сложим в нея всичко счупено, закърпено, изоставено, прашасало и неработещо и го хвърлим на боклука. Става дума както за дрехи, играчки, изгорял сешоар, така и за отношения с мъже/жени. 

После подреждаш. Един приятел казва, че ако не е подредено около теб, в дома ти, няма как да е подреден и животът ти. Същият приятел е много прецизен, когато подрежда прането си и винаги изтупва чорапите си отдолу, преди да обуе обувки. Не съм сигурна, че много му върви в любовта, но съм сигурна, че е прав за подредеността. 

После са нужни само малко смелост и точният момент. 

За смелостта.... и децата знаят дори

Преди няколко часа проведох в колата следния разговор с дъщеря ми. Разказваше ми за филмче, което беше гледала предния ден.
 


Тя:
- И тогава вълчето спря да се страхува. Просто взе страха си, каза му в лицето, че не го иска, и го изхвърли.
Аз:
- И тогава му се случиха много хубави неща, нали? Които можеше да пропусне, ако беше продължило да се страхува?
Тя:
- Да. Например, сприятели се със змията. И видя колко е готина. А преди се страхуваше от нея. 


А точният момент ?

Точният момент се усеща прекрасно. Ако все още си задавате въпроси - дали, ако, защо, а все пак, ми сметките... Значи бобът още не е уврял. Уври ли, идва една мекота - не дрънчат тези въпроси като твърди зърна. Има баланс, хармония и само един път. Чувстваш се комфортно, спокойно и можеш да продължиш с лекота.


Новото

"Харесва ли ви човекът? Не се страхувайте! Връзките се случват на хората, които не се страхуват от тях. Когато говорим за идеален партньор, говорим за страх от взаимоотношения. Бъдете отворен човек и ще имате всичко."
 

0 Коментари