Там ще чуеш гласа на собствената си душа...

  

- Какво ще правиш сега?
- Ще снимам на едно събитие и ще остана да спя при приятелка.
- Щях да те поканя да дойдеш с мен в моите скали.

Има неща, които се случват веднъж в живота, но и да ги пропуснеш, пак ще стане човек от тебе. Абитуриентски бал например, сватба, в която си с рокля с обръчи или пък новогодишната реч на президента. Но ако Мария Лалева ти предложи да те води в нейните скали, просто казваш "Да" и си събираш багажа. Дори не се преобличам, защото смятам, че дрехите, с които съм, са ми донесли късмет. Няколко часа по-рано, облечена в същите дрехи, получих зверски емоционален шамар, но към този момент намирам и това за късмет. Времето е за часовниците. За хората има момента Сега и мястото Тук. И в това Тук и Сега е доста глупаво да се разминаваме, ако знаем, че сме срещнали нашия човек и ни предстои точното изживяване. 

В следващия час пеем и танцуваме на Ози Озбърн, гръцко и на новините по радио Fresh.

Тя за пръв път чува "Високо" на Миро и Койна Русева. Аз за пръв път слушам "Твой" на Papi Hans.

По това време на година на Яйлата е горещо. Вървим и тропаме по земята. Змиите са глухи. Но усещат вибрациите, които стъпалата ни създават, когато ги ударим силно в пръстта. Тропайки, няма да има неприятни изненади нито за тях, нито за нас. Скали, дупки, камъни, най-ситната мащерка на планетата... Слънцето се топи отгоре... Морето е синьо в поне три различни нюанса. Време е да поседнем и да ни е тихо. Време е всеки да си проведе вътрешните монолози. Да пита себе си, да пита морето, да му отговорят скалите. Време е за нашата "тишина за честност".

- Не може ли да си бъда глупава и щастлива?
- Не, не може. Не ти е дадено.
- Ама, аз не искам да си уча уроците, не искам да ме боли...
- Всяка болка се дава за нещо. И ти трябва да си я изживееш, за да стигнеш до това нещо.


- Мисля си, че най-лесният начин да забравиш нещо, което е било в живота ти и да започнеш начисто, е като мислиш само лошите му страни.
- Защо ти е да го мислиш с лошото? Мисли го с истината.
- Така е, аз нямам тези сили да измислям хората. Кой какъвто си се е направил, такъв е. 

  - Не разбирам само защо има толкова много техники, с които да излъжеш или да управляваш ума си, а за сърцето няма...
- Има, но не на всеки му е дадено да го прави. Сърце се лъже трудно.
- А ако искаш все пак да приключиш с нещо, което вече се е изчерпало, но ти е трудно?
- Обръщаш се и режеш с големия меч. И се молиш на архангел Михаил.

Яйлата е нацъфтяла. Ще се пръсне от гордост. Има една скала, която наричат Тронът. Наистина прилича на голям царствен стол. Сядаш и се чувстваш като господар на морето. Не искам да съм му господар. Неукротимото не бива да го приучават да е кротко. Него само можеш да го наблюдаваш и да го милваш. Да му даваш обичта си, да му мажеш филийка с мармалад за закуска... Има една много светла и тънка част в чувствата. Каквото и да ти се е случило, ти си седиш в тихото, трептиш в добра вибрация и просто показваш кой си. Но ако даваш най-доброто от себе си, ако се изливаш целия в поток, а няма кой да отпие от него, помисли дали не поиш тресавище, а не плодна градина.

Обичал ли си някого толкова много, че да го обичаш и в тъмното му? В лъжата му, в предателството му? Но да го обичаш без обвинения. Да го обичаш ведро. Да си щастлив за него. Да му обичаш обичането към другия. И да го чакаш в любов. Да го обичаш толкова, че да си убеден, че той ще се върне. Че си ти. Да го обичаш толкова, че да го оставиш да си изчувства това безтебие и да го посрещнеш после със "Здравей! Защо се забави толкова". Чай да му направиш и да му се усмихнеш. Обичал ли си толкова? Глупак ли си или обичащ?

Скалите си шушукат. Вятърът облизва раменете ни.

Ако имате мъка, може да я оставите в земята. Тропайте с крака. Така тъгата отива в земята и тя я поема. Ако вие нямате сила да се справите с нея, земята има.
Изповядали се на Яйлата, поемаме към Камен бряг, Тюленово и село Топола. Всъщност нямаме посока. Посоката са скалите и морето.

Камен бряг мирише на лайка. На спусната лодка, която убива.
Плажовете на Топола са бели. Мирише ми на прясно сирене.

Скалите и морето не са нито аспирин, нито морфин. Те дават толкова, колкото можеш да поемеш. От тях чуваш това, което вече носиш в себе си и го имаш. Просто досега не си бил достатъчно тих, за да го чуеш. Досега си бил зает във въпросите. Тук си намерил време да приседнеш край лилавото на мащерката и пробивното на цикадите, за да чуеш гласа на собствената си душа. Време за отговорите.