Варна се буди...

Варна се буди. Мие си очите с остри, тънки капки дъжд.
Варна се буди с блестящ сърп в небето, който прилунява. С такси за 1.63 лв. на километър, което учтиво отваря багажника. Да ме глътне.

Варна се буди с празно по улиците. С тежък сак по пясъка, който оставя гладки следи. Тежи ми, неудобно ми е, нелогично е, но съм го решила.

Варна се буди с голия ми задник. Кой да се сети, че шезлонгите са попили капките вода от нощната влага? Не и някой, който идва от София. Свалям синия панталон и го заменям с меките дънки. Не се оглеждам. Край морето съм си у дома! А у дома да си седиш по гол задник е естествено.

Варна се буди с облаци, които (вече съм се научила) приемам като по-хубавата, неочакваната част от това, което съм очаквала. А аз очаквам изгрев. Математически изчислен да започне 20 минути, след като съм пристигнала във Варна. И той се случва. След като снимам розовото водорасло, розовото пони, което Дария ми е дала да й пазя, пуква се розовото на новото слънце и се разлива по ръба на сивото, за да го превземе.  

Докато чета “Четири вида любов“ на Теодора Димова, пия кафе и не бързам... Варна се буди. С крясък на гларус, който напада котка. Чували ли сте воя на нападната котка? Поразяващ! Гларусът се спуска към котката с плавен заход, приближава се, после се стрелва нагоре. Ясно е, че просто я плаши. На котешкото сърце разцъфтява драскотина от уплах. Подмустачието издава звук, подобен на смеещо се до смразяващ страх дете. Котката и гларусът са сутрешната камбана на Варна.

Варна се буди с майките, които водят децата си на училище, а след това, спокойни, имат среща в 8 за кафето. До 9 без 10. Недошлите за срещата майки са изпратили децата си на училище с автобус и по закона за бързите стрелки, закъснявават. Говорят си за лавандулов мед, за детските си мечти да се омъжат за месар или пък за сладкар, за диети с варени яйца, за истории, които започват с „Искам да кажа“, преди да кажат каквото и да било. Личало дали си кореняк варненка по това как заставаш спрямо морето. Ако му обърнеш гръб, значи си оттук. Само туристите заставали с лице към водата, защото им били ненаситни очите.

Варна се буди с пот на велосипедисти, с адреналинови въздишки на бегачи, с пенсионерски ентусиазъм да раздвижи ставите.

Варна се буди с лай от кучета на входа на Морската градина, с нахалното на лилавите дребни цветчета на бръшляна, навирени напреди и нагоре. Черният надпис I love you на стената, вече е полускрит от листа, но ... Можеш ли да скриеш любов с хлорофил?

Варна се буди с банички. Белокоса баба  с риза на точки тупа трохите от полата си още преди първата хапка. Отвива кафявата хартия и те се стелят по плата в черно и бяло, обвил дебелите й бедра, покрити с разширени вени. Бабата е приседнала в края на пейката, сякаш чака родата също да дойде на угощение. Ако пейката се вдигне, бабата ще фръкне. Полата ще се вдигне нагоре и трохите ще литнат в космоса, за да направят нов Млечен път. Може би с айрян за тази баница. Но тя предвидливо мокри трохите с водица, за да натежат и не литнат. Вади малко зелено шишенце, напълнено с вода у дома, положено в пликче, завито в хартия и турено в платнена торба. Да се не разлее. После сита се усмихва на котката, която атакува тънкото дърво до нея и се разпъва на слънцето като локум в масленка.

Варна се буди и става топло! Аз се будя след две кафета. Сетивата ми се будят в шепота на прохладното и мириса на сол. Един ден ще се будя във Варна с един път повече от пътите, в които ще заспивам тук.