16 декември


Няма правилен и грешен мъж. Има време, в което се намирате един друг. 

А времето плава, вие се, огъва сребриста опашка... И е толкова трудно да се гмурнеш точно в онзи негов момент, когато слънчевото го е пробило, а сянката му, като дълга пола на босонога жена, се е закачила за мандарина...

После се потапяте. Танцувате в спирала.
Ароматът на жасмин милва слепоочията ти.
И потъвате надолу... надолу...
Там, където губиш очертанията си
Губиш себе си...
И ти е сладко.


Където сърцето ти не бие, а тихичко споделя... Тук-ти-тук-ти-тук-ти...
Където най-здравият сън е между клепките, които не смееш да затвориш плътно, защото се страхуваш, че зад тях тях няма да го има....

От мандарината потича сок.
И прави всичко сочно. Наситено. Истинско.

Защото накрая е важно да имаш до себе си човек, който просто ще обели за теб една мандарина.

0 Коментари