Може да изглежда като:
сръдла
Но всъщност е: впечатлителна
И ме научи: да не се цупя за щяло и нещяло
Зодия Овен съм и паля за секунди. Тръшвам телефона, блокирам, сърдя се, хлопвам вратата, крещя... Или пък саркастично правя човека отсреща на пюре с думи. Стрелям с намеци при всеки удобен случай, така че да не забрави, че ме е обидил или наранил. Или пък тихо си тъгувам, влизайки в моя си свят, надълбоко, надълбоко, далеч от този, който ме е наскърбил. Дария е наследила точно тази богата емоционалност. Или я е копирала в своя по детски чаровен вариант. Приема много лично, когато се засмея, че е преплела крака и сложният балерински пирует се е превърнал в туп по дупе. „Не е смешно!”, ми казва и издава напред долната си устничка. Скръства ръце на гърдите и пуска косата си пред лицето. И гледа лошо. Гледам я и се чудя – добре, де, пак ли ще се цупиш и ще провалиш всичко. Защото го е правила и го може. И виждам себе си, когато заради накриво казана дума мога да проваля хубавите планове за уикенда.
И ме научи: да не се цупя за щяло и нещяло
Зодия Овен съм и паля за секунди. Тръшвам телефона, блокирам, сърдя се, хлопвам вратата, крещя... Или пък саркастично правя човека отсреща на пюре с думи. Стрелям с намеци при всеки удобен случай, така че да не забрави, че ме е обидил или наранил. Или пък тихо си тъгувам, влизайки в моя си свят, надълбоко, надълбоко, далеч от този, който ме е наскърбил. Дария е наследила точно тази богата емоционалност. Или я е копирала в своя по детски чаровен вариант. Приема много лично, когато се засмея, че е преплела крака и сложният балерински пирует се е превърнал в туп по дупе. „Не е смешно!”, ми казва и издава напред долната си устничка. Скръства ръце на гърдите и пуска косата си пред лицето. И гледа лошо. Гледам я и се чудя – добре, де, пак ли ще се цупиш и ще провалиш всичко. Защото го е правила и го може. И виждам себе си, когато заради накриво казана дума мога да проваля хубавите планове за уикенда.
Може да изглежда като: дете
Но всъщност (понякога си мисля, че) е: възрастен в детско тяло
И ме научи: да приемам хората, без да се опитвам да ги променям
От много време пиля на съпруга ми да отслабне. Причините далеч не са само естетични. Докато съм била на тренировка двамата си говорели:
- Дари, искаш ли тати да махне това шкембе?
(пауза за мислене) – Нееееее, така си толкова сладичък!
А аз пиля, ли пиля... хм...
Може да изглежда като: лигла
Но всъщност е: естет
И ме научи: още повече да обръщам внимание на детайлите
От половин година не носи нищо различно от чорапогащник и рокля. Роклите трябва да се въртят.
Не иска да я ходи на йога, защото йога започва с ЙО, а да се казва ЙО е грозно. "Виж как ми стой устата... Йооооо"
Може да изглежда като: истеричка
Но всъщност е: дете, което отстоява желанията си
И ме научи: да бъда по-търпелива (абе, направо трябва да съм дзен понякога)
В желанието си да й оцветя една хартиена корона в зелено СЕГА И ВЕДНАГА, ми скъси живота с около 10 години. Рев, истерии, тръшкане, викове, дърпане, въртене по пода в посока на часовниковата стрелка, "искам, искам, искам", тропане, мръщене, въртене по пода в посока обратна на часовниковата стрелка... Обяснявам, говоря, изобщо използвам всички похвати, на които са ме научили книги тип "Митът за разглезеното дете" и "Зайченцето бяло". Но по някое време все пак се стига до "Майчина сълза" и първото наказание. След като си го изтърпява, твърди, че вече се е успокоила и у мен покълва надеждата, че ще пренареди приоритетите, със сочно гласче пита "А сега вече ще ми оцветиш ли короната?"
Може да изглежда като: гушлива и обичлива
Но всъщност е... Всъщност е точно такава. И ме научи, че независимо от нервите, безсънните нощи, бързането, умората, притесненията и натоварването, детето е най-големият дар. Дарът Дария. На 4 годинки.
П. С. Научих още как отваря уста баба акула без зъби и как го прави малкото бебе акулче. Вие знаете ли?
0 Коментари